2016 – още една година пълна с очаквания

29.12.2016

2016 – още една година пълна с очаквания

В средата на програмния период доволни ли са фермерите от постигнатото до тук и ще бъде ли то стабилна основа за годините до 2020 г. А след това?



 

Публикация на Светлана Боянова за вестник "Български фермер", 29 декември 2016 г.


С много възможности и предизвикателства беше изпълнена 2016-та за българския земеделски сектор. Както в края на всяка година обаче, е време за равносметка, а равносметката представлява отговори на някои важни въпроси. Така може би трябва да се запитаме колко от нововъведенията в сектора, било то личностни, политически или регулационни, по-скоро го „препънаха” и колко от тях му дадоха криле. До колко бързането и натиска по някои от фундаменталните теми си заслужаваше и до колко забавянето на други такива ще бъде фатално? Дали в стремежа да бъде задоволен интереса на по-гръмогласните и по-добре позиционираните, не изместваме фокуса от интереса на бизнеса като цяло и на страната ни като потенциал и перспектива за развитие? И ако прилаганата до тук политика не може да послужи за солидна база до 2020 г. И след това, то може би отговорите на тези въпроси биха могли.

В крайна сметка годината безспорно беше интересна – с характерните за сектора редуващи се пикове на активност и моменти на апатична летаргия. Някъде на сред тях се случиха важни във финансов и политически план неща, резултатите от които тепърва ще наблюдаваме.

ПРСР


Още от лятото агробизнесът очакваше стартирането на най-атрактивната мярка 4.1 от ПРСР и шансът за инвестиции в хидромелиоративни съоръжения. След дългото чакане, вече на дневен ред, инвестициите в напояване предизвикаха сякаш още повече въпроси и е спорно дали „бързането” си заслужваше. Това ще стане ясно през 2017 г., когато ще се разглеждат новите проекти, тъй като в края на 2016 още не е приключило разглеждането на старите (от пролетта на 2015 г.) Междувременно в мярка 4.1 бяха включени още два нови критерия за оценка на проектите, които на практика върнаха зърнопроизводителите „в играта”. Тук възниква въпросът приоритет ли са сега животновъдите, овощарите, зеленчукопроизводителите и производителите на етерично-маслени култури. Точките и при този прием ще бъдат решаващи, тъй като интересът към инвестиционната мярка, който показаха бенефициентите през ноември и декември отново беше огромен и надхвърля в пъти определения бюджет.
Другата интересна мярка 4.2, насочена към преработвателите, въпреки че беше планирана за края на настоящата година, по всяка вероятност ще бъде отворена не по-рано от средата на 2017 г. В нея също се случват промени, без да е ясно на базата на какво – без анализи, без дори да е приключило разглеждането на предишната „порция“ проекти. Точно както стана и с 4.1. Големият въпрос тук е дали в крайна сметка ще се стимулира реалното добавяне на стойност към българските суровини, дали фермерите ще бъдат наистина насърчени да затворят кръга на производство, дали ще се инвестира в реални и перспективни или в кухи и обречени проекти?

Директни плащания, обвързана подкрепа, поземлени отношения


През 2016 г. нямаше изненади при директните плащания. Възможно е да възникне проблем при частичното им изплащане в последните дни на тази година, т.к. получаването им два пъти в една календарна година ще се отрази на данъчните декларации на фермерите, които ще се окажат на свръхпечалба и респективно ще трябва да внесат по-голям данък в държавната хазна.
Интересен факт е, че МЗХ предложи промени в обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци, които все още не са утвърдени от ЕК. Предложенията са направени от работни групи, но без обсъждания с производители и анализ на сектора. Не е съвсем ясна и обвързаната подкрепа за животновъдството.
Така и не видя бял свят единната информационна система за автоматична справка, която трябваше да дава информация за всяка посочена нива дали земеделският производител има акт за собственост или договор за аренда, както и правните основания за включване в системата.
Друг важен за поземлените отношения момент беше избирането на работна група за изработката на Кодекса за земята, от който се очаква да обедини разпокъсаното поземлено законодателство, регламентиращо използването на земеделска земя. Но и по този въпрос няма никаква публичност.

Увеличени разходи на фермерите - зърнопроизводство


В чисто производствен и финансов план, 2016 година беше трудна за родните земеделци. В разходната част на зърнопроизводствените стопанства се наблюдава средно увеличение между 5 и 7%, основно поради повишените ренти и цените на семената и препаратите за растителна защита. В приходната част на стопанствата обаче, въпреки рекордните добиви от пшеница и добрите добиви от ечемик и рапица, но в съчетание с ниските изкупни цени, които се наблюдават вече втора година, приходите намаляват и това води до недостатъчна готовност за нови инвестиции и мисъл за иновации. А точно иновациите ще са основният приоритет в ОСП след 2020 г.

Ако се направи паралел с европейските зърнопроизводствени стопанства, то несъмнено 50 години ОСП е оставила своя отпечатък върху „битовите проблеми“ на фермерите в Европа. В България все още се наблюдава преструктуриране на стопанствата и движение на земеделски земи между стопаните, от където възниква необходимост от нови инвестиции. Също така се наблюдават съществени проблеми по отношение на съхранение на зърното. Повсеместно в страната, с изключение на около 15% от зърнопроизводителите, зърното се съхранява в плоски складове, които не отговарят на противопожарните изисквания и не се прави дългосрочно нормално съхранение на зърнената продукция както в силозите – вентилация, термоконтрол, измерване на нивата и т.н. Идентичен проблем се наблюдава и при съхранението на препаратите за растителна защита, както и на семената. Много малък също така е процентът на използваната земеделска техника под 10 години. Сред проблемите, които се открояват пред сектора е и преработката на основните култури, които се изнасят през пристанищата и не се приоритизира тяхната преработка с цел запазване на добавената стойност в страната. Единствено при слънчогледа се забелязва, че около 50% от българския добив се преработва, макар и от големите преработватели, а не от земеделските производители.

Нови пазари – нови възможности


И докато зърнопроизводството е в своеобразна криза, поради стабилният низходящ тренд в цените и постоянно растящите преходни запаси в световен мащаб, то пред останалите сектори на практика няма граници. Продуктите за прясна консумация се търсят все повече, при това от постоянно развиващите се пазари в Азия и Африка. „Модата“ на здравословните храни, в която българското производство би могло чудесно да се впише, е в постоянен възход, а по-платежоспособните пазари изпитват истински глад за такива стоки. Вече са налице и първите примери на интересни и иновативни български хранителни продукти, които намират своето място на „претенциозните“ лавици в магазините в Западна Европа, САЩ, Япония, Китай и Арабския свят. Ето че имаме и първите „лястовички“, мигриращи от градовете към селата – млади хора и семейства, които искат да се отдадат на интензивно, по-скоро бутиково, но най-вече здравословно производство на селскостопански продукти, храни и напитки. И въпреки, че знаем, че една лястовичка пролет не прави, то може пък именно това да е правилната посока.

Иновации


На смелите решения в посока нови производства, пазари и продукти може да се гледа като на вид иновации. Но докато целият свят говори за иновации, то у нас те все още сякаш са тема табу. Мярка 16.1 от ПРСР 2014-2020 за създаването на оперативните иновативни групи в рамките на Европейско партньорство за иновации за земеделие /ЕПИ-Агри/ все още не е заложена в индикативния график за предстоящата 2017 г. И въпреки, че ползите от нея за бизнеса и науката са безспорни, натиск в посока пускането й няма от никъде, вероятно поради незнанието на тези, които би трябвало да са заинтересованите страни по веригата. Във всички изготвени до момента документи за ОСП след 2020 г. иновациите са силно застъпени и по всичко личи, че те тепърва ще играят решаваща роля в земеделския сектор. Ето защо е крайно време и страната ни да се „събуди“ за тях и да обърне внимание на съпътстващите ги регулации, така че те да бъдат насърчени подобаващо.

Информацията в основата на успеха


Информационната кампания на Института за агростратегии и иновации, която протича под мотото „Иновациите – винаги на мода!“ не само представя възможностите на мярката за иновации, залегнала в ПРСР, но има за цел да подтикне земеделците да преосмислят приоритетите си. С тази кампания Институтът си поставя амбициозната цел за постепенното изграждане на иновативно развиваща се земеделска общност в България. През 2017 г. кампанията ще продължи и ще заложи на много инициативи в тази посока, защото въвеждането на иновациите в селските райони ще допринесе за модернизиране на селските територии и политики. Чрез тях, както и чрез други инструменти, институтът ще търси начини да сближи науката и бизнеса за намиране на решения на общи проблеми и нови идеи, с цел извоюване на по-силни позиции и по-добра конкурентоспособност, не само в Европейския съюз. Успешното прилагане на мярка 16 “Сътрудничество” в други страни-членки набира все по-голяма популярност, но без волята на държавата и бизнеса у нас, тя рискува да не намери приложение в практиката.

ЕПИ Агри в България


Организираната от Института за агростратегии и иновации, Фондация за биологично земеделие Биоселена и Аграрния факултет на Тракийски университет, конференция „Иновациите в българското земеделие: първи стъпки по пътя на ЕПИ-АГРИ“, която се проведе по време на АГРА 2016 в Пловдив успя да провокира участниците да се излезе от теоретичното възприятие за иновации, да се започне истинската дискусия за практическото внедряване на иновативни решения в бизнеса. Ръководителят на EIP-AGRI Service Point към Европейската комисия Паком Еуенга при първото си посещение в страната представи концепцията на Европейското партньорство за иновации за земеделска производителност и устойчивост, а специално поканените лектори от Холандия, Норвегия, Германия, Италия и Португалия представиха как на практика в техните страни се справят с въвеждането на иновативни решения за съответния бизнес и очертаха важната роля на кооперирането и създаването на оперативни групи като един от инструментите за внедряване на иновативни решения в практиката.
 
Няколко месеца по-късно - през юни тази година България за първи път беше домакин на уникално по рода си събитие, посветено на иновациите в земеделието и хранителната индустрия. Семинарът „Революция на данните: новите бизнес модели в агро-хранителния сектор“ събра в София Тех Парк на едно място над 130 представители от 28 страни, чиято визия за бъдещото развитие на най-важния сектор на икономиката е свързана с иновации, нови технологии и постоянен достъп до актуална информация. Двудневният семинар се организира в рамките на Европейското партньорство за иновации в земеделието (EIP-AGRI) от Генерална дирекция Земеделие на ЕК, в партньорство с Института за агростратегии и иновации. Сред специалните гости на събитието бяха Айман Буут от отдел „Научни изследвания и иновации“ в DG AGRI на Европейската комисия, Кржин Поппе от Универитета „Вагенинген“ в Холандия, както и второто посещение на ръководителя на EIP-AGRI Service Point към ЕК, Паком Еуенга.

Партньорство


През 2016 г. Институтът за агростратегии и иновации продължи своето успешно партньорство с две компании, които са сред най-големите имета в агросектора в България и уважаван партньор на много фермери – BASF и UniCredit Bulbank. Чрез серия от информационни срещи в цялата страна с клиенти на своите партньори, експертите на института представиха тенденциите и насоките за развитието на земеделието и пазарите у нас и в чужбина, както и възможностите за подпомагане с национални и европейски средства в посока развитието на земеделието, селските райони и преработвателните предприятия.
За трета поредна година в рамките на сътрудничеството между Института за агростратегии и иновации, Асоциация „Дунавска соя“ и земеделския стопанин ЕТ „ПРИС-Борислав Горанов“ в гр. Кнежа беше реализирана традиционната инициатива „Демоплатформа Дунавска соя 2016“. Тази година в рамките на събитието бяха представени 29 сорта соя, подбрани като най-подходящи за отглеждане на територията на Северна България, а 13 от тях се отглеждат за първи път у нас.


ОСП след 2020


Най-важното събитие за годината и вероятно това, което крие в себе си най-голяма перспектива, е че се заговори за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Първите държави, които повдигнаха темата, традиционно бяха Холандия и Франция, които дори излязоха с конкретни предложения за преструктуриране на настоящата селскостопанска политика. По-късно, новата Декларация от КОРК дори изведе 10 политически насоки, на които трябва да стъпва новата ОСП. Сред тях е и „Увеличаването на подкрепата за науката и иновациите“.
Благодарение на Института за агростратегии и иновации у нас също се заговори за ОСП след 2020 г., като институтът представи първия анализ по въпроса, основните изводи от който са: необходимостта от създаването на определен набор от инструменти, които да заместят сегашните морално остарели пазарни мерки; възможността за създаването на 3-ти стълб на ОСП, насочен към запазване на малките и традиционните производства; необходимостта от задаване на ясни приоритети на страната в дългосрочен план, които да бъдат отстоявани при формирането на новата селскостопанска политика.

Brexit


Brexit и неговите последствия също бяха във фокуса на прожекторите и на експертите от Института за агростратегии и иновации. Резултатите от референдума на Острова няма как да не дадат своето отражение върху България и нейното земеделие. В чисто търговски план обаче, предвид нищожния процент на стокообмена между нашата страна и Острова, не можем да говорим за сериозен проблем. Предизвикателствата са най-вече от политически и административен характер.

Българското председателство


Предстоящото председателство на страната ни в Съвета на ЕС в началото на 2018 г. вероятно ще бъде ключово за нас, стига да си „подредим добре картите“.Това ще бъде годината, в която преговорите ще бъдат най-важни. В този период Държавите-членки вече ще са се ориентирали в обстановката, ще знаят какво искат и какви са вариантите да го постигнат. Това ще бъде времето, в което опасността за създаване на неравностойно положение между фермерите на ниво ЕС е най-голяма. Това ще бъде времето на сблъсък на идеи и интереси между самите Държави-членки. Дали българската администрация е подготвена едновременно да бъде Председател на Съвета и да създава и отстоява националните интереси, само времето ще покаже. Факт е обаче, че до момента все още няма официално представяне на българските приоритети за ОСП след 2020 г., а нуждата от това е все по-осезаема.

Предизвикателства


На фона на случващото се в първите години от този програмен период, имаме основания за формулиране на родните приоритети за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Към момента не е рано да мислим за следващата ОСП. В същото време е необходимо да се отстоява и националният интерес, трябва да знаем как стои земеделието на фона на останалите политики. Това е важна задача, чието изпълнение трябва да започне още сега, но въз основа на изключително сериозен анализ. Ако той не е готов, е наложително работата да стартира. Необходимо е да бъдат отчетени промените, които настъпиха в политически и икономически план в европейски мащаб – Brexit, подписаното търговско споразумение с Канада, както и предстоящото със САЩ. На дневен ред са много въпроси, на които ако искаме да дадем правилен отговор, трябва първо добре да си „подредим картите”.

Българското земеделие крие значителен потенциал за производство на продукти с високо качество, при това на едни много конкурентни в световен мащаб цени. Както на изток, така и на запад, ни очакват на практика безгранични за нашите мащаби пазари. Техните нужди все по-трудно могат да бъдат задоволени, те държат на разнообразието, иновативните продукти, безопасността, проследяемостта и определени качествени характеристики. Нашите производители биха могли да насочат вниманието си към взискателните и платежоспособни потребители във всички посоки на света, дори отвъд океани и морета, защото граници за пазара на практика вече няма.