Зелената сделка трябва да гарантира конкурентоспособността на хранителния сектор в ЕС

29. 01. 2020

Зелената сделка трябва да гарантира конкурентоспособността на хранителния сектор в ЕС

 

Евродепутатът Мария Спираки в интервю за Euractiv.com

 

 

С новата европейска „Зелена сделка” всички участници от хранителната верига ще трябва да се адаптират към новите стандарти на ЕС. Но политиците също трябва да се уверят, че индустрията на ЕС е защитена от нелоялна конкуренция, заяви евродепутатът Мария Спираки в интервю пред Сарантис Михалопулос за Euractiv.com. Мария Спираки е евродепутат от Нова Демокрация (ЕНП) и съпредседател на Интергрупата на Европейския парламент по въпросите на изменението на климата, биоразнообразието и устойчивото развитие.

 

Интегрирането на стратегията „От фермата до трапезата“ в Европейския зелен пакт изисква дългосрочна перспектива и цялостен подход, включващ всички заинтересовани страни. Как можете да осигурите правилното прилагане на политиките, като се има предвид, че националните правителства често се фокусират върху краткосрочния план? Какво може да направи ЕС?

 

Стратегията „От фермата до трапезата“ е ключов компонент на Европейския зелен пакт. Европейската хранителна индустрия е известна с това, че следва ключови стандарти, за да създаде безопасни, питателни и висококачествени продукти, както и да поддържа високи стандарти за устойчивост.

 

С хранителните системи, които понастоящем са отговорни за почти една трета от произведените от човека емисии на парникови газове, поставянето на храната в светлината на прожекторите е стъпка в правилната посока. Чрез актуализиране на настоящия формат стратегията „От фермата до трапезата“ ще помогне за намаляване на емисиите и създаване на по-устойчива хранителна система.

 

Инициативата „От фермата до трапезата“ ще създаде нови възможности за всички оператори по хранителната верига. Заинтересованите страни ще се възползват от новите технологии и научните открития, съчетани с повишена обществена осведоменост и търсене на устойчива храна.

 

Стратегията е в съответствие с новата перспектива за околната среда на ЕК. Тя се фокусира върху значителното намаляване на употребата на химически пестициди, както и използването на торове и антибиотици, поставяйки конкретни цели. Повече продукти, базирани на принципите на биоикономиката и кръговата икономика, като торове, произведени от остатъци от земеделската дейност след жътва и резитба, както и остатъци от зеленчукопроизводството, например грах, зелен фасул и др. Екомаркировката при етикетирането ще играе значителна роля не само в селскостопанските и рибните продукти, но и в цялата им логистична верига, включително транспорт, съхранение, опаковки и хранителни отпадъци.

 

В контекста на този холистичен подход, който правилно споменахте във вашия въпрос, е важно да се отбележи връзката между здравословната храна и рака. Намеренията на европейските институции са много ясни. Политическите насоки на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен изрично се позовават на европейския план за борба с рака, подпомагането на държавите-членки за подобряване на контрола и грижите и ще приключи тази дискусия с „Европейския план за борба с рака“ в следващите дни.

 

Вече има стабилни научни доказателства, че хранителните биоактивни съединения, които се намират в храните на растителна основа, имат значителни противоракови и хемопревентивни свойства. С необходимите корекции и промени в системата за преработка на храните бихме могли да увеличим задържането на биоактивни съединения и по този начин хемопревентивните свойства на храните.

 

Как виждате ролята на индустрията в този процес, от производството, преработката до опаковането и транспорта?

 

Стратегията „От фермата до трапезата“ е нашият шанс да трансформираме нашата хранителна индустрия и нашата хранителна система за наистина устойчива Европа. Следователно развиващите се индустрии трябва да приветстват тази инициатива като възможност за надграждане на своя бизнес и възможност за намаляване на емисиите на парникови газове.

 

На този фон производителите на храни и напитки, както и млечния, рибарския и земеделския сектор трябва да гарантират, че техните бизнес модели и стратегии са силно фокусирани върху устойчивостта. Това трябва да се насърчава отгоре надолу, от видовете машини до превозните средства, които използват, за да доставят продукти, като същевременно отговарят на потребителските изисквания.

 

Хранителната индустрия следва да използва пълноценно възможностите на Плана за действие за устойчиво финансиране и финансовите инструменти на програмата InvestEU.

 

В същото време е важно да се споменат трудностите, с които ще се сблъскат производителите в ЕС. Повишената информираност на потребителите може да доведе до по-високи производствени разходи, но това може да бъде и възможност за производителите да диференцират своите продукти в контекста на алтернативни производствени системи.

 

Каква е ролята на иновациите в борбата с изменението на климата по хранителната верига? Поддържа ли настоящата законодателна рамка на ЕС иновативните инструменти, например в селското стопанство?

 

Стратегията „От фермата до трапезата“ е възможност за приемане на общи показатели и стандарти. Всъщност, ако искаме да постигнем целите на ООН за устойчиво развитие на „свят с нулев глад“ до 2030 г., ще ни трябват по-продуктивни, ефективни, устойчиви, приобщаващи, прозрачни и устойчиви хранителни системи. Това обаче ще изисква и спешна трансформация на сегашната агро-хранителна система.

 

Положителният аспект на това е увеличаващият се брой корпорации, които вече приемат екологични, социални и управленски (ESG) методологии и инвестиции, които са в съответствие с целите за устойчиво развитие. Всъщност навлизащите цифрови технологии като Blockchain, Internet of Things, Artificial Intelligence и Immerse Reality вече се прилагат в няколко сектора. Но така наречената „четвърта индустриална революция“ (Industry 4.0) с допълнителни цифрови иновации и технологии ще осигури допълнителен тласък.

 

Съществуват обаче предизвикателства, които трябва да се вземат предвид при „цифровизацията“ на селското стопанство и веригата на доставки на храна. Трансформацията трябва да се извърши внимателно, за да се избегне „дигитален разрив“ между икономиките и секторите и между хората с различни способности да приемат нови технологии.

 

Източник: Еuractiv.com

Снимка: European Parliament