Анализ: ОСП и новите държави-членки - 10 години по-късно
Перспективата за членство в ЕС винаги е била магнит за държави, които не са членки на ЕС още от създаването на първоначалната Европейска икономическа общност преди повече от 50 години.
Ако за даден клуб може да се съди по продължителността, с която неговите членове чакат за членство, то тогава Европейският съюз, който в продължение на десетилетия от шест държави-членки нарасна на 28, може да се счита за безспорно успешен.
Разширяването на ЕС винаги се е отразявало върху страните, които вече са в клуба, от различна гледна точка - бюджетна, икономическа, социална, културна и гео - политическа. Напрежение днес може да бъде усетено между двете географски краища на европейския континент. Притесненията по въпросите на социалната интеграция и бюджетните разходи и по-специално тези, произтичащи от присъединяването през 2007 на Румъния и България, предизвикват някои британски политически партии да флиртуват с идеята за напускане на ЕС.
В същото време, може би парадоксално, това е желанието на Украйна да се качи политически и икономически на вагона към ЕС, отколкото към Русия, което възпламени текущите размирици в източната част на Украйна и предизвика гео - политическа нестабилност.
И по ирония на съдбата, тези развития се случват, когато ЕС празнува десетата годишнина от най-голямото, най- известното и политически значимото от всички разширявания на ЕС –присъединяването към ЕС през май 2004 г. на десетте предимно бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър).
Това присъединяване (завършило три години по-късно с присъединяването на Румъния и България) към тогавашния момент се смяташе като окончателен "пълен стоп" на Студената война и краен триумф на западния либерален капитализъм над съветската система, в която бяха впримчени повечето от тези държави за голям период от време след края на Втората световна война.
Никой по онова време не изрази притеснения относно това как Русия, изтощена от хаоса от ерата на Елцин през 1990те години, ще възприеме разширяването на базирания в Брюксел Съюз и включването в него на държави които преди това са попадали в сферата на влияние на Русия, включително три бивши съветски републики. Сегашното положение в Украйна показва много как се е променила Русия през изминалите десет години.
Центърът на тежестта се измества на изток
От вътрешна гледна точка, самият ЕС също се промени в следствие на разширяването. Това едва ли можеше да се избегне като се има предвид значителното нарастване на броя на държавите-членки и значителното изместване на центъра на тежестта на изток, което се случи с разширяването през 2004 г.
Въздействието от разширяването можеше да се види във всички области на политиката на ЕС – включително и по-специално в най-централно интегрираната от всички нейни икономически политики, а именно Общата селскостопанска политика.
Преди 2004 г. имаше опасения, че разширяването на изток би довело до банкрут на ОСП. Според известна мъдрост, не можете да включите 10 допълнителни държави, повечето от които със значителен брой земеделски производители, към система, която вече е скъсана по шевовете и да не очаквате ОСП да бъде изложена на непоносим натиск.
Това, че ОСП не се разпадна под натиска на разширяването се дължи основно на два фактора: а ) реформите на ОСП проведени от Франц Фишлер година преди разширяването, който въведе необвързаната с производството подкрепа и който ускори и модернизира ключови елементи от системата за пазарни мерки на ОСП ; и б ) нахално настояване на ЕС, че трябва да минат 10 години преди новите страни членки да могат получават тези нови директни плащания в пълен размер.
Тази договорка, разбира се, не се приемаше добре в новите държави-членки и породи чувство за несправедливост, което подхрани източните страни членки на ЕС да настояват в преговорите за новата ОСП за по-голяма „конвергенция“ в размера на директните плащанията през новия период на ОСП; но в ретроспекция сделката беше от съществено значение, за да не рухнебюджета за ОСП, както и да се улесни или поне да не се възпрепятства прекомерно процесът на структурна промяна на източното европейското селско стопанство.
След присъединяването на новите 10 държави-членки, разходите за ОСП се е повишиха само с 20%, от € 47.9 млрд. през 2004 г. до € 57.5 млрд. през 2012 година. Това беше много по-бавен темп на нарастване от всеки друг сравним период в история на ОСП и беше много по-скромен отколкото повечето наблюдатели очакваха преди присъединяването.
Увеличение на разходите за ОСП от разширяването на ЕС през 2004
Нарастване на доходите на земеделските стопанства
Въздействието на присъединяването върху земеделието и хранително-вкусовата промишленост на новите страни членки след десет години беше оценено в един неотдавнашен брифинг документ на Комисията. Носещ по характерен начин и поздравяващо себе си заглавие "EС-10 и ОСП-10 години на успех", документът представлява най-вече статистически преглед на това как ключовите показатели за 10-те нови страни членки са се развили от май 2004 година.
Най-малко изненадващ аспект на въздействието от разширяването върху новите страни-членки е, че членството в ОСП е било положително за доходите на земеделските стопанства в новите страни-членки.
Наливането един вид на пари в брой, което се съдържа в схемата на ЕС за директни плащания, в сектор като земеделието, който в продължение на десетилетия е бил лишен от приходи и инвестиции в икономики, които тогава бяха предимно ниско-разходни, винаги е водело до положителен ефект дори като се отчете 10-годишния период за постепенно достигане на пълния пакет от средства по директните плащания (phasing-in period).
Използвайки предпочитаното от Комисията измерване на доходите - реалните доходи на база разход за годишна работна единица (ГРЕ) - може да се види, че между 2003 г. и 2011 г. всички новите държави-членки с изключение на Кипър и Малта показват огромен ръст в дългосрочен план. Начело на този ръст стои Словакия, където реалните доходи през 2011 г. са били почти двойно в сравнение с изходното ниво през 2005 г.
В същото време, заетостта в селското стопанство в новите страни-членки е намаляла, тъй като селското стопанство е придобило по- професионален характер и също защото икономиките на повечето от новите страни членки са се разширили в посока предоставяне на труд за неземеделски дейности.
Процентът на работещото население, ангажирано в първично земеделско производство в новите страни-членки е спаднал от около 13% през 2004 г. до близо 9% до 2012 г. - въпреки че това все още е далеч над средната цифра 3%, която се прилага за ЕС -15.
Промяна на структурата на стопанствата
Една интересна статистика от доклада на Комисията показва, че възрастовата пирамида на управителите на земеделските стопанства е значително по-малко неблагоприятна в новите страни членки - 10 отколкото в ЕС -15.
Към 2010 г. около 12 % от мениджърите на земеделските стопанства в новите държави-членки са под 35-годишна възраст , в сравнение със само около 6% в "старите " държави-членки. В същото време, само 17% от мениджърите на стопанствата в новите страни членки са на възраст над 65 години - в сравнение с 28% в ЕС -15. Това предполага, че може да има повече възможности за селското стопанство в новите страни-членки, за да се развиват динамично и в бъдеще и да се адаптират към променящите се условия отколкото в останалата част на ЕС.
И този фокус върху подготовката по пътя към по-конкурентоспособно бъдеще може да се види и в начина, по който различните страни членки са избрали да разпределят финансирането по Стълб 2 (Програмите за развитие на селските райони) в периода 2007-2013.
Данни на Комисията показват, че докато ЕС-15 разпределят по-голямата част от средствата си (52.5% средно за периода) за агроекологични програми по старата ос 2 на Програмата за развитие на селските райони, новите 10 страни членки - обратно, заделят 56,2% от тяхното финансиране за мерки по оси 1 и 3, свързани с подобряването на конкурентоспособността и диверсификацията на икономиката на селските райони.
От политическа гледна точка, разширяването на ЕС имаше за цел да засили една по-скоро консервативна представа за това как трябва да се управлява ОСП. Повечето от новите страни членки-10 са значителни нетни бенефициенти на финансирането от ОСП и затова, разбираемо, по-голямата част от тях нямаха желание да разклащат системата, която ги устройва или поне не им се отразява негативно.
Франция, традиционният знаменосец в Европа за по-всеобхватна система за подкрепа и защита на земеделските производители, е натрупала сериозна подкрепа по много въпроси от Полша и от 2007 г. от Румъния. Либералното северно европейско малцинство междувременно е станало още по-малобройно отколкото преди.
Това, което не беше толкова очевидно – извън някои много специфични въпроси на политиката като например засилване на сближаването по Стълб 1- директните плащания на площ - беше появата на всякакъв вид "Източна коалиция" в рамките или на Съвета на министрите или на Европейския парламент. Новите държави-членки станаха сравнително бързо част от институционалната структура на ЕС и на ОСП.
Ще отнеме десетилетия преди икономиките на страните от ЕС-15 и новите държави-членки-10 да се сближат до точката, където разликите между тези две категории страни станат икономически безсмислени. Разликите между политическите и икономическите системи на страните от Източна и Западна Европа изграждани през следвоенния период са толкова дълбоки, че тяхните последици все още, четвърт век след падането на Берлинската стена, се усещат.
Все пак ОСП с всичките си недостатъци и слабости, се е доказала като способна за приспособяване към и за подкрепа на земеделските икономики на най-новите членове на ЕС (към чийто брой е добавена най-наскоро Хърватия ), без да поставя непоносими тежести върху бюджета на ЕС.Всичко това, на фона на доминиращия процес на разширяване на ЕС, е само по себе си доста забележително постижение.
Източник: agra-net.net, published by Chris Horseman