Eвропейската комисия публикува днес отделни препоръки за всички държави членки в помощ на изготвянето на стратегическите им планове по общата селскостопанска политика (ОСП), които бяха придружени от съобщение. Тези препоръки са част от диалога между Комисията и държавите членки, за да им се осигури подкрепа при прилагането на ОСП от 2023 г. нататък, както и да се гарантира амбициозният принос на националните им стратегически планове по ОСП към Европейския зелен пакт.

 

Тези стратегически планове са основен елемент от реформата на ОСП и ще определят как всяка държава членка ще използва инструментите на ОСП въз основа на анализ на своите условия и потребности и за постигане на конкретните цели на ОСП и на Европейския зелен пакт.

 

Европейският комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Януш Войчеховски заяви: Препоръките към държавите членки са решаваща стъпка в прехода към повишаване на устойчивостта на нашия селскостопански сектор. Настоятелно приканвам държавите членки да вземат предвид тези препоръки при изготвянето на своите стратегически планове по ОСП. Така ще осигурим една обща селскостопанска политика, която е хармонизирана със Зеления пакт и която подкрепя земеделските стопани като двигатели на екологичния преход. Заедно с Европейския парламент и Съвета ще гарантираме, че реформата на ОСП поддържа необходимите амбиции в областта на околната среда и климата.

 

Комисията предоставя препоръки за всяка държава членка въз основа на анализ на селскостопанския ѝ сектор и селските райони. Тези препоръки са свързани с деветте специфични цели на ОСП, които засягат екологичните, социалните и икономическите предизвикателства, както и с междусекторната цел за знания и иновации.

 

Освен това препоръките вземат предвид амбициите на Европейския зелен пакт и по-конкретно шестте количествени цели на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие. Те имат за цел да укажат посоката, в която трябва да поемат стратегическите планове по ОСП, за да изпълнят тези цели и задачи, като определят ключовите въпроси, които държавите членки трябва да разгледат, и начините, по които да се направи това. За целта препоръките съдържат и преглед на актуалното състояние от гледна точка на Зеления пакт. Например на приложената карта са показани емисиите от селскостопански животни на хектар за всяка държава членка.

 

Също така, за постигането на целта за 25 % биологично земеделие Комисията препоръча на голяма част от държавите членки да разработят необходимите структури на веригата за доставки на храни, да установят местния потенциал на биологичното производство, да насърчат потреблението на биологични продукти и да осигурят подкрепа за преминаване към и поддържане на биологичното земеделие чрез развитие на селските райони.

 

Освен това по отношение на целите на ОСП, свързани с повишаване на конкурентоспособността и привличане на млади земеделски стопани, Комисията препоръчва на редица държави членки да улеснят достъпа до финансиране, например чрез по-широко използване на финансовите инструменти, които са на разположение по рамката за развитие на селските райони.

 

Друг пример е намаляването на употребата и риска от пестициди. Комисията препоръчва на държавите членки да насърчават устойчивата употреба на пестициди, като гарантират навлизането на интегрирано управление на вредителите. То е насочено към отглеждането на здрава реколта с възможно най-малко смущения в аграрната екосистема и насърчава естествените методи за контрол на вредителите. На последно място, в препоръките се посочва и необходимостта от увеличаване на стойността на селскостопанските продукти на равнището на първичните производители чрез географски указания или местни и регионални вериги на доставки.

 

 

Структурираният диалог между Комисията и държавите членки беше въведен след публикуването на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие през май 2020 г. Тези две стратегии бяха представени в контекста на Европейския зелен пакт, за да подпомогнат прехода към по-голяма устойчивост на нашите продоволствени системи и да преодолеят основните фактори за загубата на биологично разнообразие. Те включват целите, които да се постигнат до 2030 г. — намаляване с 50 % на употребата и риска от пестициди, намаляване с поне 20 % на употребата на торове, намаляване с 50 % на продажбите на антимикробни средства, използвани за селскостопански животни и аквакултури, както и увеличаване на дела на земеделските земи, използвани за биологично земеделие, до 25 % и осигуряване на 100 % достъп до бърз широколентов интернет в селските райони до 2025 г.

 

Комисията представи своите предложения за реформата на ОСП през 2018 г., чиято цел е да въведе по-гъвкав подход, основан на изпълнението и резултатите, вземащ предвид местните условия и потребности, който същевременно увеличава амбициите на равнището на ЕС от гледна точка на устойчивостта. Новата ОСП е изградена около девет цели, които са и основата за разработване на стратегическите планове по ОСП на държавите членки.

 

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие по преговорните си позиции относно реформата на ОСП съответно на 23 и 21 октомври 2020 г., което даде възможност тристранните срещи да започнат на 10 ноември 2020 г. Комисията е решена да изпълнява пълноценно своята роля в тристранните преговори по ОСП като честен посредник между съзаконодателите и като движеща сила за по-голяма устойчивост за постигане на целите на Европейския зелен пакт.

 

 

Източник: ec.europa.eu