Малките стопанства в новата ОСП

Малките стопанства в България в периода 2014 - 2020 година.

Ще бъдат ли отново ощетени за сметка на големите?

ДЕФИНИЦИЯ ЗА МАЛКО СТОПАНСТВО

Въпросът за това "кое стопанство е малко?" има много отговори, в зависимост от контекста, в който е поставен въпросът.

Критериите, по които може да се определи какво е малкото стопанство са:

1. Използвана земеделска площ (ИЗП);

2. Годишна работна единица (ГРЕ);

3. Пазарно участие;

4. Икономически размер;

5. Комбинация от критерии.

Какво е малко стопанство в България според преброяването на земеделските стопанства – 2010 г.

На база данните от преброяването на стопанствата през 2010 г. са направени изводите за България какво е малко стопанство и възможностите за подкрепа в следващия програмен период:

Съгласно данните от преброяването на земеделските стопанства в България през 2010 г. общият им брой е 370 222.

Малки стопанства са тези с ИЗП от 0 до 1 ха (или до 10 дка) според критерия ИЗП.

Стопанствата със стандартен производствен обем до 2000 евро (икономическият размер на стопанството) представляват почти 70% от всички стопанства като тези стопанства отглеждат под 5 дка картофи, под 16 дка овощни насаждения, под 2 дка градински зеленчуци, до 2 млечни крави, до 35 овце –майки и т.н. в зависимост от културата са икономически нежизнеспособни и ще имат ограничен достъп до финансиране – европейско и национално.

Стопанствата с ИЗП до 1 хектар са 248 015 бр. (67% от общия брой стопанства), но те обработват само 2.3% от общата ИЗП. Стопанствата, които не разполагат с никаква ИЗП наброяват около 13 хил. и формират съответно 5% от стопанствата с под 10 дка ИЗП в страната. Така малките стопанства с до 10 дка ИЗП в цялата страна наброяват 260 хил. или 70% от всички стопанства в страната.

Разглеждайки стопанствата с ИЗП до 10 дка, при същите се наблюдава следното разпределение:

- животновъдните стопанства са 131 000 или 50% от стопанствата;
- растениевъдните стопанства са 76 000 или 29% от стопанствата;
- смесените стопанства са 53 000 или 20% от стопанствата.

ПОДПОМАГАНЕТО НА МАЛКИТЕ СТОПАНСТВА В БЪЛГАРИЯ СЪГЛАСНО НАСТОЯЩАТА ОСП

ПОДПОМАГАНЕ ПО ПЪРВИ СТЪЛБ

Няма специална схема за малките стопанства. Прилага се схема за единно плащане на площ, национални доплащания и специфична подкрепа по чл. 68 от Регламент 73/2009.

СХЕМА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ НА ПЛОЩ – Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция; Минималният размер на стопанството трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. На подпомагане подлежат парцели с минимална площ 1 декар.

Национални доплащания през настоящия период:

1. Схема за национално доплащане на хектар.
2. Схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производството;
3. Национални доплащания за говеда (схема, необвързана с производството) – земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи;
4. Национални доплащания за крави с бозаещи телета (схема, обвързана с производството) – земеделските стопани отглеждат в стопанството си 5 или повече крави и/или юници;
5. Национални доплащания за овце-майки и/или кози-майки (схема, обвързана с производството) – земеделски стопани, които отглеждат 50 или повече овце-майки, или 50 или повече кози-майки, или 50 или повече овце-майки и кози-майки.

ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В ПЕРИОДА 2007 – 2013 Г.

В рамките на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. се предоставя възможност за подпомагане на малки стопанства (вкл.полупазарни стопанства) посредством няколко мерки:

1. Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”;

2. Мярка 142 „Създаване на организации на производители“;

3. Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”;

4. Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”;

5. Мерки 211 и 212 – плащания на земеделски стопани в необлагодетелствани райони;

6. Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи";

7. Мярка 214 „Агроекологични плащания“

ПОДПОМАГАНЕ НА МАЛКИТЕ СТОПАНСТВА В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2014 - 2020

СХЕМАТА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ НА ПЛОЩ ще може да се прилага до 2020 г., без да се въвежда схемата с права на плащане.

СХЕМАТА ЗА МАЛКИТЕ СТОПАНСТВА

В рамките на подпомагането по схемата за малките стопанства са възможни няколко основни варианта, които определят съответно долната и горната граница по отношение на стопанствата, които ще попаднат в обхвата на това подпомагане.

СХЕМА НА ПЪРВИТЕ ХЕКТАРИ(ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО ПЛАЩАНЕ) – може да се прилага, ако се вземе политическо решение от 2014 г.

ОБВЪРЗАНА ПОДКРЕПА

Обвързаната подкрепа може да се формулира така, че да покрива малките стопанства в сектори (животновъдство например) и райони със специфичен вид земеделие или такива, които имат специфични затруднения (планински например) и са особено важни по икономически, социални причини, или екологични причини с цел запазване на нивото на производството.

ПРЕХОДНА НАЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА

България и останалите държави членки, които ще продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ ще имат право на преходно национално подпомагане, което ще позволи допълнително насочване на помощ за секторите, в които през 2013 се предоставят като национални доплащания – говеда и биволи, крави месодайно направление, овце и кози и тютюн.

ПОДПОМАГАНЕ ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

В тази връзка включването в ПРСР 2014-2020 г. на специална тематична подпрограма за малките стопанства, в която да бъде предвидена и мярка „Инвестиции във физически активи“, би дало възможност да се повишат с 10% ставките на помощта за малките стопани по тази мярка.

Възможностите за подпомагане на малките стопанства по мерките от ПРСР:

Мярка „Инвестиции във физически активи“ от Проекта на Регламент за РСР;
Мярка „Развитие на стопанства и предприятия” от Проекта на Регламент за РСР;
В рамките на разработена тематична подпрограма в съответствие с Проекта на Регламент за РСР;
Мярка „Агроекология и изменение на климата“ от Проекта на Регламент за РСР;
Мярка „Биологично земеделие“, като тук се предвижда и подпомагане на биологичното животновъдство, което в сегашната ПРСР не се подпомага;
Мярка „Необлагодетелствани райони“;
Мярка „Натура 2000“;
Мярка „Създаване на организации на производители“.

Комбинирането на някои от мерките ще донесе високо ниво на подпомагане на малките земеделски производители и ще им даде възможност да бъдат конкурентоспособни и пазарноориентирани.

ПОДПОМАГАНЕ, КОЕТО НЕ СЕ ИЗРАЗЯВА ВЪВ ФИНАНСИРАНЕ

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗЕМЛЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Анализът показва, че на практика има площ от 1 364 219,22 ха. (Изваждайки площта на общо заявените парцели от общата площ на земеделските физически блокове), която има потенциал да бъде усвоена за в бъдеще. При физическите блокове „Пасища, Мери и Ливади“ капацитетът е най – голям. Той е 57,21% или 500 741,42 ха.

От решаващо значение при регламентираното ползване на пасищата е прилагането му от собственика с най-голям дял, в случая – общините. В ЗСПЗЗ е предвидена процедура за предоставяне с предимство на пасища на собственици на животни без търг или конкурс, което обаче в обезпокоително много случаи не се спазва. По този начин освен, че животните са ограничени и нямат територии за паша, животновъдите не разполагат в достатъчна степен със земеделски площи, с които да кандидатстват за подпомагане.

Би могло да се извършат промени в ЗСПЗЗ, така че земеделски земи, държавна и общинска собственост да се отдадат под наем или аренда приоритетно на ЗП, притежаващи до 0.5 ха ИЗП. Всички пасища и ливади, държавна и общинска собственост, да се отдават приоритетно на ЗП от сектор животновъдство, притежаващи ИЗП по-малко от 0.5 ха или ЗП, които не притежават земя, за да могат да се включат в мерките и схемите за подпомагане, при които се изисква минимум 0,5 или 1 ха. Да се предвидят нови правила за контрол за спазването на закона от страна на общините чл. 37и-37п и да се предвидят санкции. Важно е тук промените да са съобразени с правилата за държавни помощи.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪВЕТНИЧЕСКАТА УСЛУГА ЗА МАЛКИТЕ СТОПАНСТВА

Изграждането на съветническата мрежа е от изключителна важност и изисква бърза реакция, тъй като в момента действа само Националната служба за съвети в земеделието, но това не е достатъчно.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ

За целта е необходимо да се облекчат условията за малките стопанства свързани с таксите, които се заплащат за издаването на скици, получаването на справки и т.н. Много съществен остава въпроса с електронното правителство в земеделието и създаването на фермерски регистър, който да помогне на всички стопани да избегнат застъпванията, да се изясни кой е реалния ползвател на земята и активния фермер (което е изискването в новата ОСП), да се избегне силния на деня да определя кой коя земя да работи в съответното землище.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

За да се приложи която и да е подкрепа от ЕС или национална подкрепа и за да има ефект подпомагането е необходим комплексен подход към малките стопанства състоящ е в законодателни промени по отношение собствеността и ползването на земята, административни облекчения, съветнически услуги и по-лесен достъп до банкови кредити за малките стопанства, разработването на правила за късите вериги.

Независимо от решението, което се вземе е важно да се има предвид крайния финансов пакет по отделните схеми по първи стълб, за да се прецени колко малки да се подкрепят.

Пълният текст на анализа може да получите на адреса на ИАИ:

гр.София,п.к. 1660, ул,Дамян Груев 1, ет.6.
За повече информация :
тел: 02/4237323; 0886 142 323 или на email: info@agroinnovations.bg

Публикувано на: 14.10.2013