Нови инструменти за подкрепа на млечния сектор трябва да се обсъдят – Чолош

Никакви нови мерки за подкрепа на млечния сектор няма да се предлагат от Европейската Комисия в следващите месеци, но идеите за потенциални защитни механизми следва да бъдат обсъдени на ниво ЕС, казва пред Агра Юръп комисаря по земеделие Дачиан Чолош.

Към момента не е постигнат консенсус сред правителствата на страните членки за допълнителни инструменти, които да помогнат на фермерите след като отпаднат млечните квоти през март 2015 г, каза още Чолош пред медията по време на неформалния Съвет на министрите по земеделие в Атина на 6 май.

Чолош, чийто мандат изтича тази есен, подчерта, че няма „скрит план“ и че всяко бъдещо решение за нови инструменти за млечния сектор ще се нуждае от политически мандат от страна на Съвета.

Комисарят също разкри, че Съветът се е заел да проведе „неформален дебат“ по реформата на ОСП по директните плащания през юни, на който правителствата на страните членки да споделят плановете си за новите възможности за годините след 2015 година.

Страните членки трябва да информират Комисията за техните прилагащи решения по директните плащания до 1 август. Ето защо Чолош помоли гръцкото Председателство да бъде домакин на политическия дебат следващия месец, за да види как страните възнамеряват да се възползват от гъвкавите възможности предвидени за тях в новата ОСП.

Що се касае до „зелените плащания“ комисарят подчерта, че ефектът от тях и резултатите от прилагането им могат да станат ясни само след като бъдат приложени от фермерите за определено време, с възможност те да бъдат ревизирани през 2017 г.

Защитавайки постигнатото споразумение за новата ОСП,Чолош наблегна, че това ще бъде политика на „учене чрез прилагане“ и че въпреки, че по някои въпроси политиката беше отслабена от първоначалното предложение, реформата все пак определи изискванията и те ще бъдат анализирани и надграждани в бъдеще.

Комисарят също не изключи допълването на списъка  с „еквиваленти практики“ като отбеляза, че това трябва да стимулира земеделски техники, благоприятни за околната среда и климата. Припомняме, че европейското лоби на производителите на царевица в ЕС промотира „mulching“ (да се смилат остатъците от продукцията на полето, след което да се покрива почвата с тях) като възможна алтернатива на диверсификация на културите.

Що се касае до бъдещето на Чолош, той каза, че е отворен за втори мандат като комисар по земеделие „по принцип“, но отбеляза, че това зависи от резултатите от европейските избори и особено от румънското правителство.

Дискусиите за млечния сектор

С оглед на изтичането на млечните квоти на 31 март следващата година, страните членки и Комисята са обсъдили как да осигурят т.нар. „меко кацане“ за операторите в сектора – като Брюксел и много от правителствата намират настоящият набор от инструменти за адекватен.

Реформата на ОСП 2014-2020 въведе инструменти за управление на риска по линия на Втори стълб на ОСП и засили защитните механизми по време на кризи, докато Млечният пакет от 2012 позволи на производителите на мляко да договарят колективно цената на млякото с  млекопреработвателите.

Комисията ще публикува доклад за прилагането на млечния пакет в края на юни – с уговорката, направена от Чолош, че няма да има законодателни инициативи. В рамките на Съвета бяха обсъждани мерки, но все още няма постигнат политически консенсус, отбеляза Чолош.

Сега не е правилният момент за предложения, като се има предвид, че мандатът на Комисията изтича през есента и че изборите за Европейски Парламент са през този месец, каза Чолош и добави, че позицията на следващия земеделски комитет ще бъде важна за всякакви бъдещи споразумения.

Все пак Чолош вярва, че през следващите месеци ще бъде необходимо да се дискутират нови възможни инструменти. Той смята, че настоящият пакет от инструменти при кризи е задоволителен „на книга“, но според него въпросът е дали да се добавят сега нови мерки като например „система за ранно предупреждаване“.

„Ние имаме традиционни инструменти, но те биха могли да бъдат по ефективни и по-евтин и безболезнен начин за решаването на проблемите.“, каза Чолош, като добави, че Комисията е отворена за идеи.

По отношение на подготовката за управление на кризи на пазара на млякото, тези които вземат решенията, трябва да обмислят как да насърчат производителите, които искат да разширят производството си спрямо нуждите на пазара, добави той. Европейският съюз е в конкурентна позиция да увеличи своя износ, отбеляза още той.

„Нека да бъда ясен, не е въпрос на управление на количества, а е въпрос например как да се използва новата Обсерваторията за наблюдение на пазара на млякото, за да се решават проблемите.“. Обсерваторията беше създадена, за да подобри наблюдението върху пазара на мляко и да предоставя на операторите в сектора ясна информация, която да им помогне при вземането на решенията им за бъдещето им след отпадането на млечната квота от следващата година.

Шведският земеделски министър Ескил Ерландсон отново се противопостави на всякакви допълнителни инструменти за млечния сектор, казвайки, че ЕС трябва да се придържа към постигнатите  споразумения по Млечния пакет и по реформата на ОСП.

Коефициент за корекция на масленото съдържание

Междувременно някои страни членки продъжават да настояват за приспособяване на квотния режим на ЕС по отношение на коефициентите на корекция на масленото съдържание за маслото като искат да се намалят таксите за свръхпроизводство за последната квотна година 2014/2015.

Комисарят Чолош държеше да подчертае, че законодателните мерки за млечния сектор ще се нуждаят от одобрението и на Съвета, и на Парламента, но също така ще е необходимо политическо мнозинство сред страните членки по решенията, които са делегирани на Брюксел – сред които е и коефициента за корекция на масленото съдържание.

Източник: Agra Europe