Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 - едно вече не така далечно бъдеще

 

На 08 ноември 2016 г. Европейският парламент даде началото на дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика през следващия програмен период. На тази дата Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП организира семинар на тема „Размисли върху земеделските предизвикателства в ЕС след 2020 г. – подготовка на следващата реформа на ОСП”. Това е първата официална заявка от страна на институция на ЕС за дебат в тази сфера. Изключение правят изготвените и представени от някои Държави-членки като Франция и Холандия визии за бъдещето на Общата селскостопанска политика.

 

Европарламентът дава тон

Действията на Европейския парламент обаче не са случайни – мандатът му изтича през 2019 г. Това означава, че правната рамка на бъдещата ОСП няма да бъде одобрена от сегашните Европейски депутати, а от следващите. Същото важи за бъдещата Многогодишна финансова рамка и за всички останали европейски политики, които ще се прилагат в ЕС след 2020 г.
Поради тази причина е разбираемо желанието на депутатите в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП да започнат първи дискусията относно бъдещата ОСП и то на такъв ранен етап. Това ще позволи на ЕП да представи първи своите идеи, принуждавайки по този начин останалите две институции Съвет (национални администрации) и Европейска комисия да надграждат или поне да съобразяват своите идеи и визия с неговите.
От друга страна ЕП се надява с този ранен старт на дебата да създаде условия, при които бъдещата реформа да бъде създадена и одобрена на един по-ранен етап, по възможност в рамките на сегашния мандат. Въпреки че един такъв сценарий е възможен, това едва ли ще се случи.
Това, което обаче ще се случи и на което със сигурност ще бъдем свидетели в следващите три години, ще са едни интензивни и много напрегнати преговори между всички заинтересовани страни.

 

Сблъсък на интереси в София

 

За добър или за лош късмет в началото на 2018 г. Р България ще трябва да води Председателството в Съвета на ЕС. Това ще бъде годината, в която преговорите ще бъдат най-важни. В този период Държавите-членки вече ще са се ориентирали в обстановката, ще знаят какво искат и какви са вариантите да го постигнат. Това ще бъде времето, в което опасността за създаване на неравностойно положение между фермерите на ЕС ниво е най-голяма. Това ще бъде времето на сблъсък на идеи и интереси между самите Държави-членки. Дали българската администрация е подготвена едновременно да бъде Председател на Съвета и да създава и отстоява национален интерес само времето ще покаже. Факт е обаче, че до момента все още няма официално представяне на българските приоритети за ОСП след 2020 г., а нуждата от това е все по-осезаема.

 

Анализирай това

При всички случаи формирането на българските приоритети трябва да бъде базирано на един сериозен анализ на българското земеделие като цяло. Този анализ не трябва да се ограничава само до ефекта от прилагането на новата ОСП или разликите между предишния и настоящия програмен период. Сега започва дебат и реформиране на една политика, която ще започне да се прилага най-рано след 4 години. Ако по време на преговорите преди присъединяването ни към ЕС през 2007 г. България беше наблюдател без право на глас, а през 2010-2013 г. администрацията ни за първи път активно участваше във формирането на Европейска политика, то при сегашните преговори за формирането на следващия програмен период нямаме право на грешки. За да имаш успешно земеделие трябва да го развиваш, а за да го развиваш трябва да знаеш в каква посока да го насочиш. Ето защо, този анализ трябва да обхваща промените, структурата и тенденциите в българското земеделие далеч преди членството на Р България в ЕС. Този анализ трябва да може да покаже силните и слабите страни на сектора, как се е развивал през годините и какви са неговите възможности за развитие. Големият въпрос, на който България ще трябва да си отговори е от какво селско стопанство ще има нужда за в бъдеще и какво ще трябва да постигне то в периода 2020-2027 г.

 

Големите архитектурни въпроси

От създаването си през 1962 г. Общата селскостопанска политика не е спирала да се променя и развива. Това е нещо напълно нормално – самия Европейски съюз се променя и развива. Само за последните две години политическата и икономическа ситуация рязко се промени. Европа едновременно загуби и спечели пазари на селскостопанска продукция. В резултат на това вътрешната конкуренция между фермерите на ниво Общ пазар се засили. Появи се кризата в някои от секторите на селското стопанство - мляко, месо, плодове и зеленчуци и др. Паралелно с това при производството на селскостопанска продукция фермерите все по-активно трябва да участват в борбата с промените в климата. Налаганите им в тази връзка ограничения доведоха до развитието на иновациите и създаването на нови и по-ефективни методи за производство. Това показа, че договорената преди две години политика е прекалено тромава, сложна за прилагане и скъпа за администриране. Поради тази причина реформирането на съществуващи правила, по начина по който това беше направено в реформата от 2007 г. е напълно ненужно. Европейските фермери имат нужда от нов набор инструменти, които да гарантират неговата жизнеспособност и конкурентоспособност. В същото време структурата трябва да бъде достатъчно разпознаваема от фермерите. Ето защо може би архитектурата на Общата селскостопанска политика, базирана на два допълващи се стълба, следва да се запази, въпреки, че се появяват все повече и повече идеи за нова ОСП, базирана на множество стълбове с различна насоченост. Такава структура обаче може би да доведе до объркване и усложняване на правилата както за фермерите, така и за администрациите и да реализира точно обратен ефект.

 

Повече общо, отколкото национално

От друга страна с оглед на вече подписаното Споразумение за свободна търговия с Канада и предстоящото подписване на такова със Съединените Американски Щати Европа трябва да може да защити своето селскостопанско производство. Това означава, че в рамките на световния пазар, регулациите в ОСП ще трябва да бъдат все повече на общоевропейско ниво, отколкото на национално. Основите за това вече са положени - в т.22 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 1307/2013 е заложна една от най-важните цели на Реформата от 2014 г., а именно целта „да се осигури по-справедливо разпределение на директното подпомагане”. Отделно от това Регламентът предвижда към 2020 г. в ЕС да има една система на директно подпомагане, като за времето от 2014 г. до 2020 г. чрез прилагането на многопластовата структура разликите между двете системи плавно ще изчезнат. По този начин към 2020 г. обикновения европейски фермер ще има легитимните очаквания, че съобразеното с околната среда земеделско производство е условие за получаване на директно подпомагане.

 

Първи стълб

В тази връзка бъдещият първи стълб на ОСП трябва да е максимално опростен и съставен от малко на брой допълващи се схеми, които да бъдат с изключително екологична насоченост. Един от възможните варианти е комбинация на основното плащане с агроекологичните мерки по сегашния втори стълб, като плащанията може да се обвържат с постигането на определени екологични цели. Към плащанията трябва да се предвиди и допълнителен стимул за въвеждане на иновативни практики на производство, което от своя страна ще доведе до създаването на условия за понижаване на производствените разходи.
В рамките на първи стълб също така ще трябва да се предвиди създаването на определен набор от мерки, които да заместят сегашните морално остарели пазарни мерки. С оглед отворения Световен пазар, трябва много да се внимава с евентуалната вътрешна регулация на Европейския общ пазар. Поради тази причина създаването на бъдещата предпазна мрежа, която ще защитава фермерите от евентуалните предстоящи пазарни кризи ще бъде едно от основните предизвикателства.

 

Втори стълб

 

Бъдещият втори стълб, подобно на първи стълб трябва да бъде съставен от малко на брой, но изключително опростени инвестиционни мерки, задължително обвързани с въвеждането на иновативни практики за производство. Принципът за развитие на селските райони трябва да бъде не толкова национален, колкото регионален. Ето защо трябва да се даде повече тежест на подхода „Водено от общностите местно развитие”, както и на създаването на тематични подпрограми с конкретна инвестиционна насоченост.
Отделно от възможностите за инвестиции, в бъдещите Програми трябва да се наблегне на възможността за по-голямо използване на финансови инструменти. Прилагането на Гаранции в предходния и настоящия програмен период има своята полза, но не е достатъчно. За напред трябва да се обмисли възможността за създаване на кредитна схема, която да бъде управлявана на ниво Управляващ орган чрез търговските банки в България. По този начин ще се създаде възможност за привличане на значителен и относително евтин финансов ресурс към сектора.

Възможните ефекти

Засилването на конкурентоспособността на фермерите, пазарната им ориентираност и инвестициите в иновативни методи на производство въпреки, че като цяло водят до развитие на сектора, едновременно с това ще доведат и до постепенното му окрупняване. В резултат на този процес една част от земеделските производители ще бъдат принудени да преустановят своето производство. В по-голямата си част това ще бъдат дребни и средни производители. Поради тази причина може да се обмисли възможността за обособяване на трети стълб на ОСП. Той ще бъде насочен към запазване на малките и на традиционните производства. Този стълб може да бъде един своеобразен микс от компенсаторни и инвестиционни мерки, чрез които да се подпомогне икономиката на селските райони с цел да се съхранят уникалните европейски традиции.
Като цяло предизвикателствата пред бъдещето на европейското земеделие са много. Също толкова много обаче са и неговите възможности за развитие. В една бъдеща поредица от анализи на Институт за агростратегии и иновации ще бъдат представени и съпоставени с българските възможности идеите, обсъждани от Европейския парламент за реформа на Общата селскостопанска политика след 2020 г. Целта е формирането на националните приоритети в бъдещата Обща селскостопанска политика да бъде в условията на максимална прозрачност и информираност от страна на всички, ангажирани в сектора.
 
Публикация на Светлана Боянова в "Успелите 2016" - специално приложение на вестник "24 часа" и вестник "Български фермер", 17 ноември 2016 г.