Това можело да стане още от догодина, обещават от земеделското министерство.
Опростено кандидатстване по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. обеща заместник-министърът на земеделието Явор Гечев. "В рамките на следващата година напълно ще бъде въведено електронно кандидатстване", обясни той при общественото обсъждане на новите мерки на селската програма. Електронното управление на европарите е една от мерките, по които се работи от години.
До 20 юни новата селска програма трябва да бъде одобрена от правителството, до края на юни да бъде внесена в Европейската комисия (ЕК), а до края на юли трябва да е одобрена от Брюксел. Така оптимистично описа процедурата министърът на земеделието и храните Димитър Греков. Той обясни, че ще подаде ръка на наследника си на поста, който и да е човекът, който бъде избран. Според министъра парите за консултантски услуги по новата програма ще бъдат намалени, за да има повече средства за земеделските производители. По тази мярка в първия вариант на програмата са заложени 150 милиона евро. Сумата стана обект на множество критики от различни фермерски сдружения.
Крайният вариант на ПРСР трябва да е одобрен до септември, обясниха Димитър Греков и Явор Гечев. До януари 2015 г. трябва да са готови наредбите по мерките и заедно с това да бъдат пуснати и заповедите за прием на проекти. Засега намеренията са предсрочно да тръгне само мярката за млади фермери, към която има много сериозен интерес.
Макар от земеделското министерство да успокояват, че сроковете се изпълняват, представители на земеделски сдружения нееднократно алармираха, че бизнесът няма никаква яснота за следващите месеци и дори за следващата година. Забележките са както към ПРСР, така и към разпределението на директните плащания. При директните плащания също ще има сериозни промени, но работна група за обсъждането им се събра за първи път в министерството едва на 9 юни.
Според бившия заместник-министър на земеделието Светлана Боянова с наближаването на крайните срокове за представяне на българските предложения пред ЕК става ясно, че страната ни няма готовност. "Както знаем, до 1 август всички държави членки трябва да представят на комисията решенията по директните плащания. По отношение на ПРСР нещата изглеждат по подобен начин. Новата селска програма е част от Споразумението за партньорство, по което преди няколко дни ЕК изпрати сериозни бележки и коментари", обясни Боянова, която е директор на Института за агростратегии и иновации. По нейни думи изглежда, че Държавен фонд "Земеделие" не съществува, тъй като не участва активно по подготовката на бъдещото прилагане на директните плащания и ПРСР.
ЗАБЕЛЕЖКИ
В коментарите си по споразумението за партньорство през миналата седмица ЕК поиска обяснение например защо мерките за намаляване на негативното влияние на лошото напояване в селското стопанство, които се финансират от ПРСР, се ограничава само до селските райони. Освен това не са отчетени уроците от неудачите при използването на 800 млн. евро помощ от предната програма за публичната инфраструктура, водоснабдяване и канализация и по-специално за пътищата. Според комисията някои от стратегическите приоритети за Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони се повтарят или не са на техните собствени места и трябва да бъдат преразгледани. Те трябва да осигуряват подпомагане на малки ферми и развитие на селскостопански сектори, добавяйки стойност, къси вериги на доставки и др. За селските райони ЕК подкрепя онези инфраструктурни инвестиции, които носят възможно най-висока добавена стойност, засилват растежа и създават работни места, а също са част от стратегията за икономическо възстановяване и от борбата срещу обезлюдяването на селските райони, се казва в коментарите по споразумението.
Източник: в. „Сега”