Още от както директните плащания се въвеждат в ОСП, тяхното неравномерно разпределение привлича сериозно внимание и предизвиква сериозни дебати. Документ на Комисията от 1991 г. относно развитието и бъдещето на ОСП разкритикува разпределениетo на плащанията, отбелязвайки, че “80% от подкрепата отива в 20% от фермите, които обработват също така и по-голямата част от земите, използвани в земеделието” . Пропорциите са се запазили едни и същи както в ЕС-15 и ЕС-12, съгласно последните данни на Комисията. По данни на ДФЗ за 2012 година 2.4 % от бенефициентите в България получават 84 % от директните плащания. 

Дори и за тези, които твърдят, че специфичният характер на селскостопанската дейност оправдава тази система на директните плащания,неравномерното разпределение на подкрепата е трудно да се оправдае. Комисията редовно прави предложения за намаляване на плащанията към големите стопанства или чрез прогресивна модулация и / или чрез таван на плащанията. Но тези предложения също толкова редовно или са били разводнени или отхвърлени от страните-членки. 

Европейския парламент също не е привърженик на по-голямата прогресивност на преките плащания в миналото (например, той не подкрепя прогресивните предложения на Комисията за модулация в състоянието на ОСП 2008). Така че, въвеждането на съвместно вземане на решение в селскостопанската политика за първи път за реформата ОСП 2020 не се очакваше да доведе до резултат , който да ограничи плащанията по ОСП към по-големите ферми. Повече можете да научите ТУК.