Във връзка с публикуваната на електронната страница на Министерство на земеделието, храните и горите покана за предоставянето на бележки и коментари по Анализ на селското стопанство и Хранително-вкусова промишленост (ХВП), изготвен от Института по аграрна икономика, Институтът за агростратегии и иновации представя следните коментари по част 14. Обща цел модернизиране на сектора, чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен:

 

1. Подкрепата за знанията, иновациите и технологиите ще бъде от решаващо значение за подготовката на ОСП за посрещане на бъдещите предизвикателства. Поради тази причина в представените от ЕК законодателни предложения се набляга на новите инструменти, чрез които да се стимулират иновациите и създаването  на нови знания, които обаче да са насочени към практиката. Един от тези инструменти е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ). Подходът, при който се използват различни ЕПИ-АГРИ инструменти, в които се включват едновременно ХОРИЗОНТ2020 (на международно ниво), Тематични мрежи и Цифрови иновационни хъбове и ОСП (на национално ниво) плавно създава една иновативна екосистема (AKIS), чрез която се предоставя достъп до знания и практически решения на всички участници в система за трансфер на знания и иновации в селското стопанство. В анализа следва да се опишат всички в момента действащи участници в тази система (считаме, че Институтът за агростратегии и иновации е ключов участник в тази система, видно от приложената към нашето становище информация).

 

В България включването в AKIS  на Оперативните групи по линия на Европейското партньорство за иновации трябваше да стане чрез прилагането на мярка 16 „Сътрудничество” от ПРСР 2014-2020 г. За съжаление тази мярка и до момента не е стартирала в България. В тази връзка в анализа следва детайлно да се опише националната иновативна екосистема и причините поради които и до момента ЕПИ-АГРИ не е включено в нея. Като част от анализа също така трябва да се посочи по какъв начин в следващия програмен период в България ще бъде включен ЕПИ-АГРИ, както и по какъв начин ще бъде наваксани пропуските в система за трансфер на знания и иновации в селското стопанство от неговата липса до момента.

 

 

2. Съгласно техническото задание, приложено към Договор РД51-38 от 27.02.2019 г. по отношение на тази междусекторна цел следва да се предостави информация, свързана с функционирането на Системите за знания и иновации в селското стопанство. В тази връзка авторът на анализа на стр.346 е посочил, че в страната няма достатъчно официална (статистическа, отчетна и др.) информация за състоянието и развитието на тази комплексна система, за отделните й елементи и за сложните взаимоотношения между участниците в нея.

 

Въпреки, че не е посочено ясно, от текста на анализа е видно, че за да се изпълнят изискванията по техническо задание, през месец март 2019 г. е направена експертна оценка за състоянието и развитието на тази система с участието на 32 експерти. Никъде в текста на анализа не е посочено каква е методологията, за извършване на тази експертна оценка, как е одобрена от възложителя, кой и как е избрал тези 32 експерта, какви са критериите за техния избор, с оглед спецификата на разглеждания въпрос. Липсата на информация в текста на анализа по този въпрос поставя под съмнение достоверността на данните, на тяхното интерпретиране, а от там и на направените изводи. При това положение, без да бъде обоснована представената информация, не следва да бъде приемано, че в тази част анализа може да послужи като основа за изработването на Стратегическия план за ОСП на България.

 

 

3. Никъде в текста няма изследване на внедрените иновации и подпомогнатите иновативни проекти в България, както се изисква по техническо задание. Тъй като мярка 16.1 от ПРСР 2014-2020 г. и до момента не е стартирала, в анализа следва да се посочат иновативните проекти по линия на Хоризонт 2020.

 

4. Никъде в текста няма анализ на основните предпоставки и механизма за внедряване на иновациите, както се изисква по техническо задание.

 

5. В текста на анализа няма референция към Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, приета с Решение № 247 на Министерския съвет от 02.05.2019 г. Още повече в анализа никъде не се коментира цифровизацията на селското стопанство, която всъщност представлява по-голямата част от иновациите. Част 14.6 е озаглавена „Дигитализация на селското стопанство и райони”, но текстът е много общ и съдържа основно общи статистически данни, като липсва каквато и да е аналитична част. При това положение не може да се приеме, че така изготвения анализ обхваща всички аспекти на тази междусекторна цел. Препоръчваме вместо думата дигитализация да се използва думата цифровизация, защото това е одобреният термин за използване от Министерски съвет.

 

6. В точки 14.2, 14.3, 14.4, 14.5 и 14.06. сравнително изчерпателно са посочени данните, които съгласно техническото задание трябва да се представят, но към тях липсва аналитична част. Простото представяне на тези данни, без те да са анализирани не може да послужи за оформяне на обосновани изводи, на база на които да се изготви SWOT анализ.

 

7. Направените в края на част 14 изводи не водят до конструиране на работещ модел за внедряване на иновации в стопанствата, каквото изискване има съгласно техническо задание.

 

Институт за агростратегии и иновации в рамките на експертизата, която е придобил в последните три години, е готов да си сътрудничи с изпълнителя по заданието за подобряването на анализа.