Преразпределителното плащане - алтернатива в новата ОСП. Ще се възползва ли България от нея?

 

1. Въведение

Още откакто директните плащания се въвеждат в Общата селскостопанска политика (ОСП), тяхното неравномерно разпределение привлича сериозно внимание и предизвиква сериозни дебати. Документ на Комисията от 1991 г. относно развитието и бъдещето на ОСП разкритикува разпределението на плащанията, отбелязвайки, че "80% от подкрепата отива в 20% от фермите, които обработват също така и  по-голямата част от земите, използвани в земеделието". Пропорциите са се запазили едни и същи както в ЕС-15, така и в ЕС-12, съгласно последните данни на Комисията. По данни на ДФЗ за 2012 година 2.4 % от бенефициентите в България получават 84 % от директните плащания.

Европейският парламент също не е  привърженик на по-голямата прогресивност на преките плащания в миналото (например, той не подкрепя прогресивните предложения на Комисията  за модулация в състоянието на ОСП 2008). Ето защо нямаше очаквания от реформата ОСП 2020 да доведе до резултат, който да ограничи плащанията по ОСП към по-големи ферми.
 

Предложената схема за допълнително плащане за първите хектари първоначално беше предложена от Франция, а на 18 декември 2012 г. беше включена в Проекта на доклад на Европейския парламент с компромисни поправки по предложението за регламент за директните плащания след 2013 година.

Последният вариант на законодателство на ОСП беше одобрен от Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент на 30.09.2103 година. Това се случва седмица след като се постигна неофициално споразумение в преговорите между Парламента, Еврокомисията и Съвета. Решението на Комисията по земеделие относно новостите в ОСП 2014-2020 предстои да бъде окончателно гласувано от Парламента до края на октомври или ноември тази година.

Един от основните моменти в тези последни законодателни промени е решението върху така силно дискутирания в България въпрос за тавана на директните плащания. Беше предварително взето решение сумите над 150 000 евро, които едно стопанство получава да бъдат редуцирани с минимум 5 %, като в калкулацията на сумата се включва само базовото плащане. От приходите на стопанството от директни плащания държавата членка може да реши да се извадят разходите за заплати и осигуровки. Например, ако едно стопанство трябва да получи 170 000 евро, а разходите му за заплати и осигуровки са 25 000 евро, то те се изваждат от сумата за получаване и бенефициентът не надвишава прага от 150 000 евро и не подлежи на редукция. Дава се възможност на държавите членки да не прилагат тази схема за редуциране на директните плащания, но само при положение, че решат да използват схемата за плащане на първите хектари.

Въпреки, че предложеното плащане ще бъде доброволно за държавите-членки, възможността да се прехвърлят плащания от по-големи към по-малки ферми ще запали страстни политически дебати в повечето страни от ЕС. Повече ще са фермите, върху които това плащане ще има благоприятно въздействие, отколкото тези, които ще загубят от въвеждането му.
Допълването на основното плащане за първите хектара на всяка ферма, ще вземе предвид по-голямата интензивност на труда на по-малки стопанства и икономиите от мащаба на по-големи стопанства.

Преразпределителното плащане, както е наречена схемата за първите хектари, в чл. 28g от проекта на Регламент ще има четири основни характеристики:
• То ще бъде доброволно за държавите-членки, които биха могли всяка година решават дали да се възползват от възможността през следващата година;
• за финансиране на плащането, държавите-членки могат да използват до 30% от годишния финансов пакет за съответната страна-членка, определен в анекс на Регламента;

• преразпределителното плащане ще се определя до определен от държавата-членка размер като не може да бъде по-високо от 65% от национално или регионално средно плащане за хектар. Този размер не може да бъде по-голям от 30 хектара или от средния размер на земеделските стопанства в  държавите-членки, чиито среден размер е повече от 30 хектара;
• Държавите-членки гарантират, че разполагат с ефективни клаузи срещу заобикалянето на правилата, които ще попречат на  земеделските производители да разделят техните стопанства с цел заобикаляне на правилата и осигуряване на предимство за получаване на преразпределително плащане.

 

 

2.Анализ на последиците от предложението за България

Последиците от това предложение  могат да се изразят  с помощта на цифрови симулации.

Анализът и изведените заключения са базирани на изходни данни за допустимата площ на бенефициентите по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2010 г. по данни от Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна Агенция.

Анализираното предложение ще има реален ефект само върху бенефициентите по бъдещата схема за базово плащане, които следва да отговарят на изискванията за допустимост, които са сходни на критериите, прилагани по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) през 2010 г. Само да отворим скоба и да поясним, че страната ни ще продължи да прилага СЕПП и в следващия програмен период с възможност до 2020 г., но крайната дата следва да бъде решена от страната-членка. Последното означава, че базовото плащане за България е всъщност плащането на площ по СЕПП.

Изхождаме от презумпцията, че схемата за преразпределителното плащане няма да има отражение върху фермери със стопанства, които са с размер под 1 ха (0.5 ха за трайните насаждения), защото те не са допустими понастоящем по СЕПП и в случай, че РБ реши прилагането на идентични минимуми, тези фермери няма да бъдат допустими за получаването на базово плащане след 2013 г. и съответно остават извън обхвата на схемата за преразпределителното плащане.

Изискването схемата за преразпределителното плащане да бъде финансирана от общия таван на директните плащания за съответната държава членка ще доведе до намаляване на ставката на базовото плащане. В симулацията си сме заложили бюджетите и ставките по останалите схеми за директни плащания в съответствие с предложените в проекта на регламент за директните плащания правила, което означава, че държавата ни трябва ясно да посочи кои схеми по Първи стълб на ОСП ще прилага в новия програмен период. Включили сме следните схеми:

• Зелените плащания, които следва да се прилагат задължително и които според чл.33 от Регламента са 30 % от годишният финансов пакет за РБ за директни плащания, определен в Анекс II на същият регламент.
• Схемата за младите фермери, която следва също да се прилага задължително и която съгласно чл. 37 на проекта на Регламент за директни плащания се финансира с до 2 процента от годишния финансов пакет за РБ директни плащания, определен в Анекс II на регламента. В изчисленията приемаме, че България ще определи максималният възможен пакет за схемата за младите фермери – 2 %.
• Обвързаната подкрепа се прилага доброволно и съгласно чл.39 от проект на Регламент за директни плащания, чрез дерогация за страните, които прилагат СЕПП, е до 13 % от годишният финансов пакет за РБ за директни плащания. Приемаме в изчисленията, че България ще избере максималният финансов пакет от 13 % за обвързана подкрепа.
• Схемата за малките фермери също се прилага доброволно от страните-членки и приемаме, че България ще избере 10 % от годишният финансов пакет за директни плащания съгласно Анекс II на проекта на Регламент за директните плащания.

 

 

Разгледани са 4 възможни сценария за определяне на размер на първите хектари:

- 6 ха – средният размер на земеделските стопанства в България, посочен в анекс VI от предложението за регламент за директните плащания;

- 10 ха – средният размер на земеделските стопанства, съгласно данни от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г.;

- 20 ха – избран произволен размер на стопанства;

- 30 ха – максималният размер на първите хектари, който е възможен съгласно чл.28g от проекта на Регламент за директните плащания.

 

При направените симулации и изчисления става ясно, че реално не се наблюдават загуби по схемата в глобален аспект, а се извършва преразпределение на средствата към по-малките земеделски стопани за сметка на по-големите. Не съществува повишен риск от неусвояване на средствата в генерален план, в сравнение с прилагането единствено на схемата за базово плащане, защото критериите са идентични на схемата за базово плащане.

 

В анализа правим следните изчисления, симулации и съпоставки:

 

• Площ , която ще бъде допустима за подпомагане за първите хектари и площ, която ще остане извън схемата

 

С увеличаване размера на първите хектари се увеличава и общата допустимата площ, която ще се възползва от това допълнително финансиране, като при 30 хектара горна граница, над 20% от площта по СЕПП в България ще бъде допустима за подпомагане по тази схема. На над 86% от земеделските производители цялата площ на стопанството ще бъде подпомагана по схемата за първите хектари, като само около 13 % от бенефициентите по СЕПП ще имат площи извън тази схема.

 

 

• Изчисление на тавана на размера на преразпределителното плащане в евро

 

Изчислили сме максималният размер, който България може да плаща за първи хектари , като има възможност този размер да се намалява, това е въпрос на изчисления, приоритети и политики на правителството.

 

 

• Изчисление на размера на базовото плащане при различните варианти на използване на схемата за преразпределително плащане.

 

С увеличаване размера на първите хектари-от 6 ха до 30 ха, се увеличава и общият  размер на допустимата за подпомагане площ, която ще се възползва от преразпределителното плащане. От тук се увеличават средствата, необходими за покриване на субсидията за тях и съответно намалява размера на базовото плащане. Реално не се наблюдават загуби по схемата в глобален аспект, а се извършва преразпределение на средствата към по-малките земеделски стопани за сметка на по-големите. Не съществува повишен риск от неусвояване на средствата в генерален план, в сравнение с прилагането единствено на схемата за базово плащане, защото критериите са идентични на схемата за базово плащане.

 

 

• Изчисление на тавана на плащанията по схемата за първите хектари по години за България

 

С увеличаване на размера на първите хектари от 6 ха до 30 ха се увеличава и финансовият пакет по години, необходим за плащане по схемата за първите хектари в България.

 

 

• Изчисляване на размера  на плащанията, които земеделските стопанства ще получат в зависимост от размера на стопанството, при различните варианти на схемата за първите хектари

 

Колкото е по-висок размерът за първите хектари, толкова повече на брой и като процент от общият брой земеделски стопанства ще могат да се възползват от по-високи плащания. С увеличаване на размера на първите хектари обаче се увеличава и броят на стопанствата, които ще получат по-ниски плащания. Следователно колкото повече се увеличава размера на първите хектари, толкова по-голямо преразпределение на средства има от големите към малките стопанства.

​

 

• Изчисляване на базовото плащане при варианта с редуциране с 5 % на субсидиите над 150 000 евро, съгласно чл. 11 на проекта на Регламент за директните плащания.

 

           При избора на този вариант, ставката на базовото плащане на хектар се увеличава значително в сравнение с варианта с избор на схемата за първите хектари. При получената базова ставка от минимум 5 %-то намаление ще бъдат засегнати стопанствата с обща                      допустима площ над 1600 хектара. Изчисленията са направени, без да се приспадат разходите за труд на стопанствата.

 

 

• Изчисляване на плащанията, които земеделските стопанства ще получат, в зависимост от размера на стопанството, ако се избере варианта с редуциране на плащанията над 150 000 евро с минимум 5 %

 

При този сценарий стопанствата с размер на допустимата площ над 1600  ха ще получат редукция в плащанията за сумите над 150 000 евро, които получават. Средният размер на базовото плащане на хектар намалява прогресивно с до само 4.6 % на хектар за стопанства над 15 000 хектара.

 

 

Съпоставка на доходите на земеделските производители според размера на стопанствата им при различните варианти на използване на схемата за първите хектари сравнимо с доходите им ако се използва варианта с намаляване на директните плащания с минимум 5 % за суми над 150 000 евро

 

 

 

3. Заключение.

Въвеждането на преразпределително плащане ще има много силен, положителен ефект върху доходите на малките и средни земеделски производители и ще подпомогне подобряването на ефективността и качеството на тяхното производство. Минимум 94 % от земеделските производители-заявители по СЕПП ще получат по-голяма субсидия на единица площ, ако България избере да въведе схемата за първите хектари, в сравнение с избора на намаляване с минимум 5 процента на плащанията над 150 000 евро. В същото време, този голям процент земеделски производители обработват само около 1/5 от земята, като останалият малък процент земеделски производители, обработва над 80 % от допустимите по СЕПП площи, като за тях избора на схемата за преразпределително плащане ще има по-неблагоприятен финансов резултат в сравнение с варианта за редуциране на плащанията над 150 000 евро.

Изборът на един от двата варианта-схема за първите хектари или намаляване на плащанията над 150 000 евро е политическо решение на Република България, съобразено с приоритетите и целите на правителството. Необходимо е да се проведе широк обществен дебат с всички заинтересовани страни и след това да се вземе това важно решение.

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.”Implications of the new redistributive payment”, March 2013, by Alan Matthews.

2.”Преброяване на земеделските стопанства в Република България за 2010 г.” Май 2011 г., Министерство на земеделието и храните.

3. „Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието” (АГРАРЕН ДОКЛАД 2012 Г.), Министерство на земеделието и храните.

4. Proposal for a Regulation of the European Parliament and the Council establishing rules for direct payments to farmers under support schemes within the framework of the common agricultural policy (CAP Reform).

5. Данни от ДФЗ, dfz.bg