Зеления компонент в директните плащания на единица площ - от полза за климата и околната среда, загуба на доход за земеделските производители или необходимост за осигуряване на бъдещата продоволствена сигурност в ЕС?
I.Въведение
От средата на 1980-те години екологичните цели стават все по широко застъпени в Общата Селскостопанска Политика на Европейския съюз. С въвеждане на изисквания за опазване на околната среда при получаване на директни плащания по Първи стълб (кръстосано спазване ) и използуването на доброволни агро-екологични мерки по Втори стълб се цели да се постигане по-добра интеграция на екологичните цели в ОСП. При формулирането на предложенията за преразглеждане на ОСП след 2013 година, Комисията избира да продължи по-нататъшната интеграция до голяма степен чрез Първи стълб, с въвеждането на плащания обвързани с околната среда за земеделските стопани ,които изпълняват определен набор от задължителни практики.
Намеренията на Комисията са включени в предложението за следващата многогодишна Финансова Рамка през юли 2011, които предвиждат до 30% от директните помощи да зависят от екологизирането, за да се гарантира, че ОСП подпомага ЕС да изпълни поставените цели в областта на околната среда и климата, освен изискванията на сегашното законодателство за кръстосано спазване. В законодателните предложения представени пред Европейския Съвет и Европейския Парламент на 12 Октомври 2011 са предложени промени по ОСП за периода след 2013, като се предвижда да се включат екологични насочени площи, диверсификация на културите и поддръжка на съществуващите площи за постоянни пасища на ниво ферми. Участниците в предложената схема за малки стопанства са освободени, а биологичните производители автоматично получават финансиране за екологизиране.
Директните плащания представляват средно 29% от дохода в селското стопанство в ЕС в периода 2007-2009 година (с общо субсидии близо до 40% от приходите в селското стопанство). (DG AGRI 2012). Екологизирането ще увеличи разходите за производство, въпреки предположените калкулации на Комисията за леко цялостно въздействие. Очаква се средно намаление на общия земеделски доход на земеделско стопанство между 1.4% и 3,2%. Животновъдните ферми ще бъдат по-неблагоприятно засегнати, поради по-високите разходи за изхранване на животните, а стопанствата с обработваеми земи могат да очакват да спечелят, поради високия пазарен марж (поради по-високи цени на пазара, породени от намалено предлагане), което би било достатъчно да се компенсират разходите за екологизиране.
II.Основни изисквания за плащанията за прилагане на селскостопанските практики от полза за климата и околната среда съгласно проекта на Регламент за директните плащания
1.Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по схемата за единно плащане на площ, спазват в рамките на всички свои хектари селскостопанските практики от полза за климата и за околната среда или равностойни/еквивалентни практики.
Селскостопанските практики от полза за климата и за околната среда са следните:
а) разнообразяване (диверсификация) на културите;
б) поддържане на съществуващи постоянни пасища ; и
в) наличие на приоритетна екологична площ в рамките на земеделската площ.
2. Равностойните/еквивалентни практики са онези, които включват сходни практики с еквивалентна или по-голяма полза за климата и за околната среда в сравнение с една или няколко от практиките, посочени точка 1. Тези равностойни практики са изброени в приложение VIa от Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика:
III.Изисквания за практиките от полза за климата и околната среда
1. Разнообразяване на културите
Когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва между 10 и 30 хектара на тази обработваема земя трябва да има най-малко две различни култури. Основната култура не превишава 75 % от обработваемата земя.
Когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва повече от 30 хектара на тази обработваема земя трябва да има най-малко три различни култури. Основната култура не заема повече от 75 % от тази обработваема земя, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95 % от обработваемата земя.
Изключения от задължението за разнообразяване на културите:
• Когато обработваемата земя е изцяло засята с култури под вода (напр. ориз) през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите;
• Земеделски стопанства с обща площ на обработваемата земя под 10 хектара;
• Земеделски стопанства отглеждащи трайни насаждения (напр. орехи, череши, ябълки);
• Земеделски стопанства, в които повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, оставена е под угар или е обект на съчетаване на такива начини на ползване на земята, при условие че обработваемата земя, която не е под такива начини на ползване, не надхвърля 30 хектара;
• когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно пасище, при условие че обработваемата земя, която не се използва за тези цели, не надхвърля 30 хектара;
• когато повече от 50 % от площите на декларираната обработваема земя не са декларирани от земеделския стопанин в заявлението за подпомагане от предходната година и когато, въз основа на сравнението на геопространствените заявления за подпомагане, цялата обработваема земя е заета от различна култура в сравнение с предходната календарна година; (напр. През 2013/2014 стопанска година обща обработваема площ на стопанството - 200 дка, от които 90 дка – слънчоглед, 110 дка – пшеница.Стопанската 2014/2015 година повече от 50% от площите на декларираната земя са нови (не са заявявани през предходната година или са заявявани от друг земеделски производител), като на тези нови 250 декара е отглеждан слънчоглед. През 2014/2015 г.-на мястото на 90 дка рапица трябва да се отглеждат 90 дка пшеница, на мястото на 110 дка пшеница-110 дка слънчоглед, на мястото на 250 дка слънчоглед-250 дка пшеница-общо 340 дка пшеница и 110 дка слънчоглед.)
2.Постоянни пасища
Държавите членки определят постоянните пасища, които са екологично чувствителни, в зоните, обхванати от Директива 92/43/ЕИО или Директива 2009/147/ЕО, включително в торфени и влажни зони и които се нуждаят от строга защита с цел постигане на целите на тези директиви:
• Земеделските стопани не преобразуват и не разорават постоянните пасища, разположени в зоните, определени от държавите членки.
• Държавите членки могат да решат да прилагат задължение за запазване на постоянните пасища на равнището на стопанството, за да се гарантира, че съотношението на постоянните пасища не намалява с повече от 5 %.
Това изискване не се прилага, когато намаляването под прага е в резултат на залесяване, което е съвместимо с околната среда и не включва насаждения с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, коледни елхи или бързо растящи дървесни видове за производство на енергия.
3. Приоритетни екологични площи (Екологично насочени площи)
1. Когато обработваемата земя на земеделското стопанство включва повече от 15 хектара, земеделският стопанин прави необходимото с оглед на това, считано от 1 януари 2015 г., площ, представляваща най-малко 5 % от обработваемата земя на земеделското стопанство, която земеделският стопанин е декларирал да представлява приоритетна екологична площ.
2. До 1 август 2014 г. държавите членки решават един или няколко от изброените по-долу видове площи да се смятат за приоритетна екологична площ:
а) земя, оставена под угар;
б) тераси;
в) особености на ландшафта, включително такива, които се намират в съседство до обработваемата земя на стопанството (например естествено езеро,жив плет, канавки, дървета в редица, които са в съседство на земеделското стопанство могат да бъдат заявявани от земеделският стопанин и ще се калкулират в изискуемите 5 % приоритетна екологична площ);
г) буферни ивици, включително буферни ивици, покрити с постоянни пасища, при условие че те са различни от съседната земеделска площ, която отговаря на условията за подпомагане; ( Минималната широчина на тези други буферни ивици, се определя от държавите членки, но тя не трябва да бъде под 1 метър.)
д) агролесовъдни хектари, които получават или са получавали подпомагане съгласно член 44 от Регламент (ЕС) № 1698/2005 и/или член 24 от Регламент (ЕС) № …/2013; (неприложимо за България, не сме прилагали тези мерки);
ж) ивици хектари, отговарящи на условията за подпомагане, по краищата на гори; (това са необработваемите ивици с ширина минимум един метър, които са между дърветата и обработваемата площ и не се обработват, защото върху тях пада сянката от дърветата.);
й) площи, засадени с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, където не се използват минерални торове и/или продукти за растителна защита (Държавите членки изготвят списък на видовете, които могат да бъдат използвани за тази цел, който съдържа само местни видове.);
к) залесените площи, посочени в член 25, параграф 2, буква б), подточка ii) от Проекта на регламент за директните плащания(залесени площи по Мярка 223 от ПРСР 2007-2013 г. или по Мярката по чл.23 от Проекта на регламент за селските райони);
л) площи с междинни култури или зелена покривка, получени в резултат на посев и покълване на семена (само тези площи с междинни култури или със зелена покривка, получени в резултат на посев със смес от видове култури, се считат за екологично насочени площи);
м) площи с култури, които обогатяват почвата с азот (напр.грах, фасул, люцерна).
Не се прилага за стопанства:
а) където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, която е засята с бобови култури, или съчетава такова ползване на земята, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара.
б) където повече от 75 % от земеделската площ, отговаряща на условията за подпомагане, представлява постоянни пасища и се използва за производство на треви или други тревни фуражи или е засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава такива начини на ползване, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
Практики, равностойни на разнообразяването на културите:
1) Разнообразяване на културите
Изискване: най-малко 3 култури, най-много 75 % за основната култура, и което и да е (едно или повече) от следните:
– с най-малко 4 култури (добавяш 4-та култура за отглеждане в земеделското стопанство);
– с по-ниски максимални прагове (напр.отглеждаш 3 култури, като основната култура не надвишава 50%);
– с по-подходящ подбор на култури, като бобови култури, протеинови култури, култури, които не изискват напояване или обработка с пестициди, според случая (напр. отглеждаш 3 култури, като поне една от тях да бъде нахут, леща, фасул, грах, соя и т.н.);
– включително регионални сортове на стари/традиционни/застрашени видове култури върху най-малко 5 % от площите със сеитбооборот (напр. една от културите да е лимец).
2) Сеитбооборот
Изискване: най-малко 3 култури, най-много 75 % за основната култура, и което и да е от следните (или и двете):
• с редуване на култури и/или угар, което е от по-голяма полза за околната среда (въвеждане на сеитбообръщение, като част от площите, включени в сеитбооборота може да са оставени под угар);
• с най-малко четири култури (включване на още една култура в сеиотбооборота).
3) Зимно покритие на повърхността на почвата (*)(напр.засяване на зимна ръж или овес късното лято или есен и се оставят до пролетта)
4) Междинни култури (*)(напр. бял синап,зимна рапица,зимна ръж,слънчоглед и др.)
II. Практики, равностойни на поддържането на постоянни пасища:
1) Управление на ливади или пасища
• Изискване: поддържане на постоянни пасища и което и да е (едно или повече) от следните:
• Режим на рязане и/или подходящо косене (дати, методи, ограничения),
• Поддръжка на особености на ландшафта върху постоянни пасища и контрол на храстите,
• Определени сортове треви и/или режим на посев за подновяване в зависимост от вида пасище (без да се унищожават системите с висока природна стойност),
• Изнасяне на фураж или сено,
• Подходящо управление на стръмни склонове,
• Режим на наторяване,
• Ограничения по отношение на пестицидите.
2) Екстензивни пасищни системи
Изискване: поддържане на постоянни пасища и което и да е (едно или повече) от следните:
• Екстензивна паша (време, максимална гъстота на животните),
• Водене на паша или планинско скотовъдство,
• Водене на местни или традиционни породи на постоянното пасище.
III. Практики, равностойни на приоритетните екологични площи (екологично насочени площи):
Изискване: прилагане на която и да е от следните практики върху най-малко 5 процента от обработваемата земя, за стопанства над 15 хектара.
1) Оставяне под угар по екологични съображения (оставяне на минимум 5 % от обработваемата площ на земеделското стопанство незасята);
2) Създаване на „буферни зони“ за райони с висока природна стойност, „Натура 2000“ или други места с приоритет върху защитата на биологичното разнообразие, включително по продължението на жив плет и водни басейни;
3) Управление на необработваеми буферни ивици и синори (режим на рязане, местни или определени сортове треви и/или режим на посев, презасяване с регионални сортове, без използване на пестициди, без изхвърляне на оборска тор и/или минерални торове), без напояване, без запечатване на почвата (напр. оставяне на необработваеми ивици между две полета с култури, като тези ивици се засяват с определени сортове трева и се поддържат, косят, подрязват, като върху тези ивици не се използват пестициди , минерални торове.);
4) Слогове, ивици в обработваема земя и парцели, чието управление е насочено към дива или специфична фауна (тревни слогове, защита на гнезда, ивици с диви цветя, смеси от местни семена, неприбрана реколта);
5) Управление (подкастряне, подрязване, дати, методи, възстановяване) на особености на ландшафта (дървета, жив плет, крайречна дървесна растителност, каменни стени (тераси), канавки, водоеми);
6) Поддържане на обработваеми торфени или влажни почви в затревено състояние (без използване на торове и на продукти за растителна защита);
7) Производство върху обработваема земя без използване на торове (минерални торове и оборска тор) и/или продукти за растителна защита, без напояване, без да се засажда една и съща култура две години подред, и на определено място.;
8) Преобразуване на обработваема земя в постоянни пасища.
Европейската комисия има право да приема делегирани актове за добавяне на равностойни практики в списъка в приложение Via.
IV.Проблемът с двойното финансиране:
Това е основен принцип, залегнал в основата на правилата за публичните разходи в ЕС, която не позволява разходи за една и съща дейност да се финансират два пъти от бюджета на ЕС.
Това е известно като двойно финансиране и не се допуска при никакви обстоятелства. Въпреки това, настоящите предложения за ОСП водят до известно объркване и дебат около въпроса с двойното финансиране. Дебатът се отнася конкретно до връзката между зелените директни плащания и плащания по схемите за управление на земите в стълб 2 (Програмата за развитие на селските райони) , по-специално тези по мярката за агроекология и климат.
Важно да бъде ясно от какво се има предвид под двойно финансиране. Двойно финансиране е налице, когато едни и същи разходи за една дейност са финансирани два пъти чрез използването на публични средства. Например финансиране за сеитбооборот на 1000 декара земя, който е еквивалентна практика на диверсификацията на културите по зелените плащания от 1 сълб, да се финансират тези 1000 декара земя на същото място по мярка агроекология и климат от 2 стълб.
Не може обаче категорично да се каже, че няколко плащания, които могат да бъдат предоставени на едно и също парче земя са двойно финансиране, когато плащанията са за различни дейности , обосновка за плащането е различна и следователно свързани с различни разходи.
България трябва да направи много детайлна съпоставка между зеленият компонент по стълб 1 и агроекологичните дейности, които ще се включат при разписването на мярката за агроекология и климат по стълб 2, за да не се получи двойно финансиране.
V.Въздействие на екологично насочените практики върху околната среда, ефекта от позеленяването:
Описан е потенциала за намаляване на емисиите на парникови газове или повишаване на поглъщането на въглерода, както и благоприятното въздействие върху почвите при земеделските дейности и на разходната ефективност на мерките, които понастоящем се обсъждат или вече са включени в ОСП. Акцентът е върху част от мерките, които са определени като зелен компонент в Първи стълб на ОСП ,а именно:
• Ротация на културите;
• Поддръжане на постоянните пасища;
• Зелена покривка;
• Земя оставена под угар.
VI.Изчисление на ставката на х-р за България за „зелено“ плащане
Изчислена е възможната ставка, която ще получават земеделските производители, които спазват практики за климата и околната среда за периода 2015-2020 година.
VII.Влиянието на зелените мерки върху приходите и разходите на земеделските производители в 27-те членки от ЕС.
За тази цел са анализирани няколко варианта на позеленяване , които се различават по отношение на изпълнението на екологичните мерки (разнообразяване на културите, екологична угар, запазването на постоянните пасища и зелена покривка).
Изчислени са разходите, които едно земеделско стопанство ще извърши на хектар, за да приложи практиките за опазване на климата и околната среда във всяка една държава- членка на ЕС.
Влиянието на позеленяването върху доходите на земеделските производители:
• Средно за ЕС;
• Разходи на стопанство на хектар за прилагане на диверсификацията на културите по държави-членки;
• Разходи на стопанство на хектар за поддържане на постоянни пасища по държави-членки;
• Разходи на стопанство на хектар за поддържане на зелена покривка по държави-членки;
• Разходи на стопанство на хектар за поддържане на екологична угар по държави-членки;
• Анализ на промяната в доходите в зависимост от вида на земеделското стопанство;
• Анализ на промяната на доходите на стопанства, които поддържат пасища.
Резултатите показват, че прилагането на изследваните зелени мерки ще се отразят на стопанствата по различен начин:
- ще се увеличат разходите и по този начин ще се редуцира печалбата;
- директна или потенциалната загуба на приходи (пропуснати ползи ) в резултат на спазването на мерките за околна среда и климат;
- специално разнообразяването на културите и оставянето на земята под угар могат да имат по-глобален ефект, като се отразят върху цените на селскостопанските продукти и суровините и оттам на доходите на земеделските производители, особено на животновъдите, заради цените на фуража.
На равнището на ЕС , промяната в доходите на земеделските стопанства, в следствие на прилагане на практиките за екологизиране се варират между - 3,2% и - 1,4% , в зависимост от приетия вариант и подробните изисквания на мерките.
Трябва да се подчертае обаче, че ефектът върху приходите от селското стопанство се различава много в зависимост от вида на производството и специфичната ситуация в стопанствата .
Какви са изискванията, за да получават зелено плащане земеделските производители в България? Какви са спецификите на практиките за околната среда и климата? Колко ще получават през новият програмен период на хектар за зеленият компонент? Какви разходи ще имат за практиките, които ще прилагат? Как ще им се отрази на доходите? Ще могат ли да получават едновременно зелено плащане по директните плащания от Първи стълб и за Въвеждане на сеиотбооборот по мярката за агроекология и климат от Втори стълб за една и съща площ и ако да, как ще се преизчислява ставката им на хектар от 2015 година за тази дейност? На всички тези въпроси ще можете да си отговорите в пълният текст на анализа за зелените плащания по Първи стълб на ОСП, който може да получите на адреса на ИАИ:
гр.София,п.к. 1660, ул,Дамян Груев 1, ет.6.
За повече информация :
тел: 02/4237323; 0886 142 323 или на email: info@agroinnovations.bg
Публикувано на: 14.10.2013