Земеделската политика след 2020 г. – време за размисъл
Катаклизмите в последните месеци накараха мнозина да се замислят за бъдещето. Бъдещето на Европа, бъдещето на икономиката, бъдещето на света. Абстрахирайки се, доколкото това е възможно, от емоционалния аспект на нещата, е време да се замислим за това кое дава сигурност на съюзите, на държавите и на отделните граждани. Говорейки за ЕС, отговорът на този въпрос често е във водените политики, заедно или поотделно, от страните-членки – настоящи, бъдещи и тези, които искат да си отидат.
Една от най-важните и ресурсоемки политики на ЕС е земеделската. Ето защо именно тя е една от първите, чиито приоритети и евентуални промени вече започват да се обсъждат. Напускането на Съюза от страна на Великобритания, както и сложната политическа обстановка, неминуемо ще рефлектират върху една от най-важните политики на Стария континент – тази, която определя в голяма степен производството на суровини и продукти, която се стреми към запазване на природните ресурси и намаляване на вредните емисии, тази, която в голяма степен определя какво ще сложим утре на масата си и колко ще ни струва то.
Нова или коригирана стара?
Дали след 2020 г. ще имаме нова ОСП или старата просто ще претърпи някои „корекции“ тепърва ще се изяснява. Много експерти считат, че предвид мандата на ЕК, изтичащ в средата на 2019 г., няма да има време за подготовката и приемането на изцяло нови политики и затова само ще бъдат внесени някои промени (по аналогия на т.нар. „Health Check” на ОСП от преди години). Въпреки, че има резон в тази теза, следва да се има предвид, че обикновено ОСП е неразривно свързана с Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС, т.к. това обуславя вида, размера и начина на финансиране на земеделието. Настоящата МФР обаче изтича през 2020 г., а всяка МФР, посредством финансовото си отражение, залага базата за бъдещата политика на ЕС във всеки един сектор. При това положение напълно е вероятно паралелно с новата МФР да бъде направено и предлжение за нова ОСП, с оглед на финансовата и политическа ситуация в Съюза. Отделно от това, на темата трябва да се погледне и от политическа гледна точка – едва ли комисарите и политиците в Европейския парламент (ЕП) ще искат да останат в историята, като хората, които не са допринесли за ЕС с нищо друго освен с кризата с Русия и BREXIT. Най-вероятно и ЕК и ЕП ще пожелаят да оставят свое „наследство” в политиката на Съюза.
Предизвикателства пред европейското земеделие
Бързоразвиващата се глобализация, както и развитието на научните технологии и дигитализацията поставят Европейското земеделие пред постоянни изпитания. Някои от тях могат да бъдат обособени в следните точки:
• Структурата на фермите в ЕС се променя - към момента около 20% от тях произвеждат около 80% от продукцията.
• Все по-ясно се откроява проблемът с търговските вериги и натиска, който те оказват към първичното производство.
• Взаимовръзката между производители и преработватели става все по-здрава и неразривна.
• Нарастващата конкуренция както на ниво ЕС – Азия, ЕС – Южна Америка и ЕС – Северна Америка (САЩ и Канада), плюс вътрешната конкуренция на ниво ЕС.
Факт е, че ОСП има сериозна нужда от опростяване на правилата, както на ниво ферма, така и на ниво национална/регионална администрация. Освен това вероятно вече е назрял момента за някои основни промени, тъй като например на ниво ЕС не са чужди мненията, че кризата в млечния сектор не е нищо друго освен нежеланието на един бранш да се съобрази нито с тенденцията на цените, нито с пазарните принципи на търсенето и предлагането. Това навежда на мисълта, че за в бъдеще земеделието в ЕС от чисто субсидирано производство трябва да се преориентира към пазарно ориентиран бизнес на глобалния пазар.
Време за равносметка и идеи за бъдещето
Преди повече от 50 години ОСП е създадена, за да помогне на следвоенна Европа да се справи с гарантирането на продоволсвената сигурност. От тогава до днешни дни тази политика продължава да се развива и променя. Не случайно темата на Неформалното заседание на Министрите по земеделие и рибарство на ЕС, което се е състояло на 31 май 2016 г. в Амстердам, е била свързана с бъдещето на ОСП след 2020 г. (най-интересната идея в документа на Холандско председателство е дали бъдещата Обща селскостопанска политика да остане само селскостопанска или да се промени, като в нея наравно с първичното производство да се включи и преработвателния сектор).
А не е случайно и защото 2016 е втората година от прилагането на реформираната ОСП 2014-2020 г. Това дава достатъчно време както на ЕК, така и на националните администрации да анализират прилагането й, да открият грешките й и да сформират мнение за промяната й. На много места в ЕС такъв анализ не само, че е започнал, но вече се обсъждат и идеи. Интересното в случая е, че някои от идеите на държавите членки съвпадат. Така например вече има два документа с ясна визия и предложения за бъдещето на ОСП след 2020 г., в които се съдържат много сходни позиции. Единият е френски, а другият холандски. Оказва се, че идеите , върху които разсъждава Франция и идеите залегнали в Доклада на Земеделския икономически институт за изследвания – LEI, към Холандския университет „Вагенингер” имат много допирни точки. Така например и двата документа разглеждат бъдещата ОСП като съвкупност от три елемента: холандският документ коментира мерки, разделени в три “части” на ОСП, а документа на Франция, мерки разделени в три „оси” на ОСП.
Възможности или подводни камъни
И двата документа стъпват на нуждата от опростяване на правилата, на по-добрата целенасоченост на мерките и на гарантирането на добавена стойност при тяхното прилагане. И двата документа не коментират бюджетните аспекти и новото преразпределение на средствата между ДЧ, но в документа на Франция, за разлика от този на Холандия, се появява идея за национално съфинансиране. Не се коментира как, по какъв начин и къде – единственото позоваване е във връзка с придаването на добавена стойност на политиките на ЕС. До колкото не се коментират принципи на преразпределение на Европейския бюджет за земеделие между ДЧ тази идея може на пръв поглед да изглежда безобидна, но това не е така. Въвеждане на една такава възможност, която позволява на ДЧ да увеличва произволно избрана от нея мярка/и, може да доведе до неравенство на пазара. Това ще означава да се дава възможност на икономически по-силни ДЧ изкуствено да увеличават спрямо своите фермери чрез съфинансиране с национални средства, общите мерки за подпомагне. Този пример показва само един от въможните „подводни камъни”, които могат да изникнат в процеса на дебатиране на новата ОСП. Въпреки, че всички ДЧ са част от семейството наречено Европейски съюз, те делят един общ пазар, за който се бори всяка от тях.
По отношение на България в контекста на вече започналата размяна на идеи на ниво ЕС, на ниво държава предстои много работа. Предстои началото на един нов дебат в сектора, който да затвърди и да развие постигнатото в България до момента.
Публикация на Светлана Боянова във вестник "Капитал", рубрика "Мнения и идеи", 20 август 2016 г.