Бюджет на ЕС: Oбщата селскостопанска политика след 2020 г.

01.06.2018

Бюджет на ЕС: Oбщата селскостопанска политика след 2020 г.

 

За следващия дългосрочен бюджет (2021—2027 г.) Комисията предлага ОСП да бъде опростена и модернизирана.

 

 

Подплатени с бюджет от 365 милиарда евро, тези предложения запазват ОСП като политика за посрещане на бъдещите предизвикателства, за неотклонна подкрепа на земеделските стопани и селските общности, както и за водеща роля за постигането на устойчиво развитие на селското стопанство на ЕС и на амбициозните цели на ЕС за опазване на околната среда и във връзка с климата. С днешните предложения държавите членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост, а и отговорност, при избора си къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП с оглед на амбициозните цели, които ЕС си поставя, за постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо.

 

Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Общата селскостопанска политика е сред най-основните ни политики; тя има отражение върху ежедневието на всички европейци. Представените добре обмислени предложения ще допринесат за конкурентоспособността на селското стопанство и същевременно ще засилят устойчивото му развитие. С новия акцентиращ върху резултатите модел субсидиарността на държавите членки се увеличава, с което не само самата политика, а и проследимостта на резултатите, ще бъдат по-ефективни.“

 

Фил Хоган, комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони, заяви: „С днешните предложения Комисията изпълнява ангажимента си за модернизиране и опростяване на общата селскостопанска политика; за реално предоставяне на субсидиарност на държавите членки; за изграждането в Европа на по-стабилно селско стопанство; както и за залагането в политиката на по-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и с климата.“

 

Основните характеристики на предложенията на Комисията за модернизирана и опростена ОСП са:

1. Нов начин на функциониране: Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите, пред които са изправени техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15 % от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки. Равнопоставеността между държавите членки ще бъде осигурена от:

  • национални стратегически планове за целия период, в които държавите членки ще посочат как посредством преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат деветте общи за ЕС социално-икономически и свързани с опазването на околната среда цели. Комисията ще одобри всеки план, за да се осигури съгласуваност и защита на единния пазар;
  • Комисията ще следи отблизо как всяка държава изпълнява плана си и се доближава до съгласуваните цели.

 

2. По-справедливо подпомагане чрез по-добро целеполагане: Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. Чрез външното сближаване Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки.

В допълнение:

  • преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) ще бъде 100 000 евро. Целта на тази мярка е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията;
  • малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар;
  • държавите ще трябва да заделят най-малко 2 % от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

 

3. По-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и изменението на климата: В предложените днес общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата; новата ОСП обаче ще изиска от земеделските стопани да набележат по-амбициозни цели посредством задължителни изисквания и насърчителни мерки:

  • преките плащания ще бъдат обвързани с по-строги изисквания за опазване на околната среда и във връзка с климата;
  • всяка държава членка ще трябва да задели част от отреденото ѝ финансиране за преки плащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подпомогнати да прилагат по-стриктни изисквания от задължителните;
  • най-малко 30 % от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата;
  • очаква се 40 % от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата;
  • освен възможността да прехвърлят 15 % между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

 

4. По-широко използване на познанията и иновациите: Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията, по-специално посредством следното:

  • бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката;
  • насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място;
  • засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция.

 

Следващи стъпки

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения.

Закъснения от рода на възникналите в началото на текущия бюджетен период 2014—2020 г. могат потенциално да попречат на земеделските стопани и на националните администрации да извлекат полза от приноса на новата ОСП – намалена бюрократичност, увеличена гъвкавост и по-осезаеми резултати. Всяко забавяне на одобрението на бъдещия бюджет би също така отложило стартирането на хиляди потенциални нови проекти в ЕС за подпомагане на земеделските стопани и селските общности, както и за решаване на широка гама въпроси – от засилване на опазването на околната среда до привличането на нови земеделски стопани.

Постигането през 2019 г. на споразумение за следващия дългосрочен бюджет ще осигури плавен преход между настоящия (2014—2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, а също така ще осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, което е от полза за всички.

 

Източник: http://europa.eu