Проучване за оценка на изпълнението на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост /ЕПИ-Агри/

08.02.2017

Проучване за оценка на изпълнението на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост /ЕПИ-Агри/

 

Предистория и обхват

Настоящото обобщение представя проучването за оценка на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ), проведено през 2016 г. за Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (ГД АГРИ) на Европейската комисия (ЕК) от Кофи Интернешънъл Дивелъпмънт /Coffey International Development/ (Кофи) в партньорство с АНД Интернешънъл /AND International/, Идейтър /Edater/, Ес Кю Дабълю /SQW/ и СПИЙД /SPEED/.

 

Целта на това проучване за оценка е да се провери уместността, ефективността, ефикасността, съгласуваността и добавената стойност за ЕС на двата основни аспекти на ЕПИ, а именно ЕПИ както се изпълнява от държавите-членки и регионите, по-специално чрез програми за развитие на селските райони (ПРСР); и подкрепата за ЕПИ, предоставена от мрежата на ЕПИ.

 

ЕПИ стартира през 2012 г. и има за цел да създаде конкурентоспособен и устойчив  селскостопански и горски сектор, който „постига повече от по-малко". ЕПИ взема предвид комплексния характер на иновациите, зависещи не само от стабилността на една творческа идея, но и от решаващи, взаимосвързани фактори, като напр. желанието на сектора да приема тази идея, рентабилността на практическото приложение, знания и възприятия и т.н. По този начин истинската иновация може да бъде определена като „идея, приложена на практика с успех".

 

ЕПИ обединява различни участници в сферата на иновациите (фермери, консултанти, изследователи, предприятия, НПО и др.) и помага за изграждане на мостове между научните изследвания и практиката. За да се ускори процеса на разработване и прилагане на нови подходи, ЕПИ използва една обща концепция на базата на "интерактивен иновационен модел": участниците с допълнителни знания (практически, предприемачески, научни и т.н.) работят заедно в проекти за разработване на решения/възможности, правят ги готови за прилагането им на практика и разпространяват резултатите в широк мащаб.

 

ЕПИ се състои от компонент на равнище държавите-членки и компонент на равнище ЕС, и двата подкрепени по Втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП). Компонента на равнище държавите-членки финансира участниците в сферата на иновациите (фермери, консултанти, изследователи, предприятия, НПО и т.н.) в рамките на програмите за развитие на селските райони (ПРСР) под формата на оперативни групи (ОГ). ОГ са целеви иновационни проекти, които се справят с конкретни практически проблеми и възможности в зависимост от нуждите на селското и горското стопанство. Съставът на една ОГ е съобразен с целите на конкретния проект и се различава при всеки проект. ОГ могат да бъдат съставени от например фермери, земеделски организации, консултанти, научни работници, неправителствени организации, предприятия или всеки друг, който е в добра позиция да спомогне за постигането на целите на проекта.

 

Компонентът на равнище ЕС се състои от мрежата на ЕПИ, която има за цел да свърже ОГ, улесни обмена на знания, опит и добри практики и да установи диалог между земеделската и изследователската общност. Мрежата се управлява от Европейската комисия (ГД АГРИ), с помощта на център за предоставяне на услуги. Екипът на центъра за предоставяне на услуги улеснява дейностите по изграждане на мрежата, организира осигуряването на помощ и съдействие, уебсайт и база данни на ЕПИ, събития и производството и разпространението на публикации.

 

Политиката на ЕС за иновации и научни изследвания (чрез Хоризонт 2020) играе ключова роля в ЕПИ чрез осигуряване на финансиране за дейности в съответствие с интерактивния иновационен модел (т. нар. „продиктувани от търсенето проекти с множество участници“) и неговия фокус за свързване на участници извън границите на държавите-членки. Това е особено важно, тъй като действията по ПРСР, прилагани от държавите-членки и регионите, обикновено се прилагат в границите на зоната на програмата. Други политики могат да предлагат допълнителни възможности за сътрудничество и прилагане на интерактивния иновационен модел.

 

Подход и ограничения

 

Обосновката и целите на това проучване за оценка са предимно формиращи, т.е. да се опише, анализира и оцени изпълнението на ЕПИ (по-специално чрез оперативни групи, създадени по ПРСР, и чрез мрежата на ЕПИ). Целта е да се определят силните и слабите страни, възможностите и заплахите, и по този начин да се генерират доказателства, за извършването на евентуална корекция на политиката.

 

Проучването се стреми да отговори на серия от пет въпроса за оценка, разпределени в четири теми. Тези теми са: вътрешна съгласуваност и уместност; ефективност и ефикасност; добавена стойност за ЕС на мрежата на ЕПИ, ефективност и ефикасност на мрежите на равнище ЕС и националните мрежи; и външна съгласуваност с други политики. В тази връзка събрахме доказателства чрез набор от методи за фучастие. Те включваха документно проучване на ПРСР и друга свързана документация, поредица от интервюта с ключови информатори и онлайн проучване на съответните участници в ЕС, за да се разшири базата данни по определени въпроси (особено на работата на мрежата на ЕПИ). Най-важното проведохме серия от задълбочени проучвания на отделни случаи, обхващащи единадесет държави-членки и 20 ПРСР.

 

Проучването за оценка трябваше да се справи и с някои ограничения. Фактът, че оценката бе възложена в момент, когато повечето ПРСР тепърва започваха да функционират, означаваше, че само първата серия от ОГ бяха създадени към момента на извършване на оценката от екипа и окончателните резултати от проекта все още не бяха на разположение. Ето защо трябваше да базира оценката предимно на одобрените ПРСР, на основното национално законодателство, на покани, които бяха (и в някои случаи, все още предстоящи да бъдат) публикувани, и на вероятната ефективност и ефикасност на дейностите, които се очаква да последват.

 

По този начин оценката разчита до голяма степен на това как ЕПИ е програмирано в ПРСР и за това какво очакват и/или виждат да се случи ключовите заинтересовани страни. Независимо от това, този подход показва как държавите-членки и регионите са разбрали концепцията на ЕПИ за интерактивни иновации и благоприятната среда за ОГ, която градят. 

 

Основни изводи

 

В събраните доказателства и анализа на ранното прилагане на ЕПИ са показали ясно, че предпоставката му за развитие и разпространение на иновативни земеделски практики, които са насочени както към производителността, така и към устойчивостта, се разглежда като валидна и важна. Въпреки че подходът на ЕПИ бе доброволен за държавите-членки и регионите в законодателството за развитие на селските райони, възприемането му е впечатляващо, особено за нововъведена мярка. ЕПИ се реализира в 26 държави-членки, в 96 от 111 възможни ПРСР, което свидетелства за ясната необходимост от отличителния му подход към иновациите.

 

Подходът на ЕПИ цели преминаване към една иновация екосистема, в която земеделските производители (наред с други основни действащи лица), са активни участници в съвместно създаване на иновативни решения, а не пасивни получатели на теоретични или трудни за прилагане знания. Това води до съсредоточаване върху проекти, които улесняват съсобствеността на иновативни решения и/или в които земеделските стопани поемат водеща или водещата роля в проекта. Подходът „отдолу-нагоре“ трябва да гарантира, че нуждите на земеделските производители и горските стопани са преодолени, и че развиващите се иновативни възможности могат да намерят финансиране, което преди е било недостъпно. Макар че има много инициативи, фокусирани върху иновациите на европейско и на национално/регионално ниво, оценката установи, че възходящият и  воден от нуждите на земеделските производители продход на ЕПИ  е наистина отличителен и високо ценен от заинтересованите страни.

 

Логиката на интервенцията на ЕПИ показва как финансирането за изграждането и функционирането и за подкрепа на ОГ (на равнище държава-членка/регионално равнище) и мрежовите дейности (на европейско равнище) трябва да доведат, на първо място, до иновативни решения на практическите предизвикателства пред които са изправени земеделските и горските стопани, както и разпространението на тези решения между съответните заинтересовани страни, така че те да могат да бъдат приложени на практика и да се стимулират последващи действия. На по-късен етап се очакват по-системни резултати от части чрез реализиране на планираното допълване с програмата Хоризонт 2020 (Х2020), взаимосвързването на ОГ през границите и с други инициативи, които целят насърчаване на иновациите в секторите на земеделието и горското стопанство.

 

При подхода на оценка е взет под внимание ранният етап на изпълнение (ОГ бяха избрани само в седем от 20 региона, които посетихме за провеждане на задълбочени проучвания на отделни случаи) и поради това с него не целяхме да оценим ефектите на ЕПИ извън изходното ниво. Вместо това, разгледахме теорията в основата на ЕПИ (както е показана в логиката на интервенция) въз основа на наличните до момента доказателства, и установихме, че в общи линии е вярна.

 

Доказателствата ни водят до няколко по-широки заключения. Първо, ЕПИ адресира нужди, които са описани не само в документацията за ПРСР, но и от широк спектър от заинтересовани страни. Това, че по-голямата част от ПРСР са програмирани за ЕПИ и имат отделени значителни ресурси за него е е необичайно за една нова мярка, и показва, че държавите-членки и регионите са готови да дадат приоритет и отговори на тези нужди. Отделните ОГ, макар изключително разнообразни, в голямата си част се занимава с актуални въпроси от практическа гледна точка и обединяват желаните участници в сферата на иновациите. Ако приемем, че значителна част от предвидените 3 205 ОГ бъдат формирани, е много вероятно те да доведат до по-голям брой иновативни решения на практически земеделски и горски проблеми.

 

Тема 1: вътрешна съгласуваност и уместност на свързаните с ЕПИ елементи в ПРСР

 

В оценката се констатира, че по начина, по който е проектирано и изпълнено досега, ЕПИ е вътрешно съгласувано и подходящо за нуждите на земеделските производители и горските стопани. По-конкретно, в концепцията на ЕПИ ясно се вписват оценките на потребностите и стратегическите приоритети на ПРСР, които поставят основен акцент върху иновациите в секторите на земеделието и горското стопанство.

 

Участниците в сферата на иновациите, най-вече земеделските производители и горските стопани, подчертаха липсата на средство за проектите, свързващо изследванията с практиката, което да е еднакво за страните/регионите, въпреки големите различия в селското им стопанство и иновационната им инфраструктура. Гъвкавостта на ЕПИ позволява да се справи с този въпрос и да бъде приспособено към коренно различни обстоятелства. И въпреки че имаше някои опасения и несигурност, те бяха свързани с ранния етап на изпълнение.

 

Тема 2: Ефективност и ефикасност на изпълнението на ЕПИ чрез ПРСР

 

Оценката установи, че финансирането от ЕПИ ще бъдат ефективно при привличане на съответните кандидати. Селскостопанските предприятия са по-склонни да се включат в процеса на иновации по ЕПИ, в сравнение с други източници на финансиране за иновации в земеделския сектор. Дори и ако има съмнения за вероятността ОГ да са напълно фермерски, критериите за подбор, въведени от повечето ПРСР, трябва да бъдат достатъчни, за да гарантират, че интересите на първичните производители ще бъдат в основата на плановете на проекта. Нашият анализ е, че трябва да се обърне особено внимание на това да не се разводни отличителния и практически възходящ подход на ЕПИ.

 

При оценката се наблюдаваха най-различни подходи по отношение на подкрепата, предоставена на кандидатите, въпреки че все още е твърде рано да се прецени колко ефективна е вероятно да бъде подкрепата. В някои ПРСР, управляващият орган ще играе активна роля и ще предоставя пряка подкрепа за бъдещите ОГ, докато при други техническа и административна подкрепа ще бъде осигурена чрез други органи. При оценката бяха открити доказателства, че конкретни решения, взети от някои ПРСР при изпълнението на ЕПИ, е вероятно да увеличат административната тежест пред които са изправени кандидатите. Въпреки, че участниците в сферата на иновациите считат процесът на кандидатстване, организиран от държавите-членки и регионите, за дълъг, това не ги е отказало да кандидатстват. Възможността за предоставяне на подкрепа под формата на еднократна сума за подготовка от ОГ на плановете на проекта, в съчетание с относително просто заявление, изглежда, че насърчава участниците в сферата на иновациите да работят заедно за предприемане на необходимите стъпки за инвестиране на време в пускането заедно на допустимо проектно предложение.

 

Въпреки това, при оценката бяха констатирани някои доказателства, че по-малките предприятия, включително някои първични производители, могат да бъдат възпрени от кандидатстване за финансиране в резултат на липсата на предварително финансиране и административната тежест, свързана с ЕПИ.

 

Тема 3: Добавена стойност за ЕС на мрежата на ЕПИ, ефикасност и ефективност на мрежите на равнище ЕС и националните мрежи

 

Общоевропейският подход на ЕПИ и възможността за споделяне на уроци и да сформиране на партньорства в различните страни и региони се разглежда като отличителни и потенциално мощни аспекти на инициативата. Мрежата на ЕПИ и свързването на ОГ с проекти на ЕС с множество участници и тематични мрежи под Хоризонт 2020 се разглеждат като играещи важна роля в това, с потенциал да предоставят значителна допълнителна добавена стойност за ЕС извън самото тласкане на държавите-членки към повече иновации по ПРСР. Тези, ангажирани с ЕПИ и мрежата на ЕПИ досега са имали положителен опит.

 

При оценката констатирахме още, че там където мрежите на ЕПИ и национални/регионални мрежи за развитие на селските райони са активни на регионално/национално равнище, те насърчават осведомеността и приемането на ЕПИ. Също така участват в популяризирането и разпространяването на резултатите от ОГ, увеличавайки шансовете за успех. Но при липса на ясни планове за действие, свързани с ЕПИ, се пораждат опасения колко национални/регионални мрежи за развитие на селските райони ще правят това на практика. Също така, усилията за разпространение и превод, свързани с ОГ проекти и материали, произведени от дейности на мрежата на ЕПИ (фокусни групи, уъркшопи, семинари), са все още на твърде ниско ниво.

 

По същия начин, на  ниво ЕС мрежата на ЕПИ улеснява обмена на опит и добри практики и привлича за участие мултипликатори, които ще бъдат от решаващо значение за по-нататъшното прилагането и/или проследяване на резултатите на ОГ.

 

 

Тема 4: Външна съгласуваност на ЕПИ с други политики

 

При оценката констатирахме, че е налице солидна основа за външна съгласуваност между ЕПИ и други политики. Синергии с Хоризонт 2020 и потенциални взаимодействия с екологични и регионални политики са явни в прегледаните правни и програмни документи и в приоритетите, определени от управляващите органи в държавите-членки и регионите. Въпреки това, на този етап има широко разпространена липса на информираност относно съвместните възможностите и полезните взаимодействия между ЕПИ и свързано финансиране и инициативи на ЕС. Това отчасти е свързано с факта, че заинтересованите страни в момента поставят на преден план структурата и възможностите, предлагани от финансирането за развитие на селските райони на местно ниво в този ранен етап на развитие на инициативата.

 

Целите на ЕПИ на по-високо ниво изискват повече системни промени, свързани с потока на знания в зависимост от финансирането на критична маса от успешни проекти, с широко разпространяване и прилагане на резултатите, както се очаква. Подобряването на връзките в националните и регионалните системи за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС) благодарение на мрежите на ЕПИ ще играе значителна роля за тези потоци от знания. Предвидени допълвания с Хоризонт 2020, от които вече съществуват няколко практически примери, както и други инициативи, също ще бъдат важни.

 

Горните изводи сочат добър старт на ЕПИ. Въпреки това, ЕПИ показва голяма промяна в начина на организиране на селскостопанските иновации и управлението на знанието на ниво ЕС и в повечето държави-членки. Не е изненада, че това поражда известни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да се оптимизира неговата реализация и бъдещ успех.

 

Въпреки, че няколко хиляди ферми ще участват в ОГ, това е само една малка част от всички земеделски стопанства в ЕС. Поради това разпространението на резултатите от ОГ и тяхното по-широко прилагане във ферми, които не са партньори в една ОГ, е от жизненоважно значение. ОГ няма да могат да изпълнят тази задача сами, но в същото време СЗИСС често са фрагментирани и в момента не са оборудвани да разпространят големия обем допълнителни резултати, които ще бъдат генерирани от проекти на ОГ на ЕПИ, както и от проекти с множество участници по Х2020. В много от държавите-членки и регионите няма  достатъчно добре развити структури, които позволяват свързване и разпространение на иновации между регионалните, националните и европейските нива.

 

ЕПИ се стреми да включва земеделските производители и горските стопани в ОГ като пълноправни партньори или като ръководители на проекти, въпреки че в някои страни това не е изискване за ОГ. За много фермери или горски стопани, това ще бъде първият път, когато те кандидатстват за конкурентно финансиране по ПРСР. Ако възприятията на процеса на кандидатстване или на последиците за паричните потоци (поради липса на авансови плащания) от достъпа до финансиране по ПРСР за този вид проекти са твърде обременителни, има опасение много фермери с добри идеи за проекти да избират да не ги доразвият.

 

Някои от тези проблеми могат да бъдат преодолени, като се гарантира, че иновационните посредници ще оказват помощ на земеделските производители и горските стопани, които заемат водеща роля в проекти на ОГ, в изготвянето на техните заявления, но в някои държави-членки и региони в момента не се предвижда такъв тип роля. Освен това, от обратна информация, получена от заинтересованите страни, се разкриха опасения и несигурност по отношение на възприеманата административна тежест, която може да ограничи желанието или способността на някои земеделски производители и горски стопани да поемат водеща роля в проекти на ОГ.

 

Трансграничният елемент също заслужава кратка дискусия. Като се има предвид, че ЕПИ се финансира основно чрез ПРСР, то е насочено основно към адресиране на нуждите на държавите-членки и на регионално ниво. Въпреки това, то също така е предназначено за подкрепа на обмена на иновативни практики между ферми в различни региони и страни, които могат да подобрят ползите на мярката и да осигурят значителна допълнителна добавена стойност за ЕС. Това се разглежда като една струваща си цел в по-голямата част от държавите-членки и регионите, където проведохме полева дейност. Въпреки това, този аспект на ЕПИ не е напълно разбран в някои страни и региони, където проведохме проучвания на отделни случаи. Това може да повлияе на цялостната ефективност на ЕПИ, особено по отношение на системните промени, желателни в средносрочен и дългосрочен план.

 

И накрая, ЕПИ е представено в научно-изследователки, развоен, иновационен и предприемачески пейзаж в селско стопанство, което вече е сложно, многопластово и оперира на няколко нива. За да реализира напълно своя потенциал, ЕПИ трябва да се впише добре в рамките на по-широка иновационна екосистема. Вече се правят практически връзки с Х2020 в това отношение. В по-широк аспект, в повечето държави-членки и региони ЕПИ се стартира с все още ограничени конкретни препратки към други национални и регионални програми за земеделско финансиране. Това се очаква на този ранен етап, когато е важно да се стартира мярката и да се гарантира, че тя постига своите основни резултати, но на по-късен етап ще бъде важно да се извлече максимална полза от потенциалните взаимодействия и допълвания.

 

Препоръки

 

И докато заключенията, представени по-горе, са като цяло положителни, доказателствата също сочат и начини, по които може да се подобри ефективността на ЕПИ. Препоръките се групират в четири основни области по  краткосрочни до средносрочни въпроси и по един допълнителен по-дългосрочен въпрос. Всички те включват компоненти, които трябва да бъдат разгледани на равнище ЕС, както и аспекти, които изискват действия от страна на държавите-членки / региони. В краткосрочен и средносрочен план фокуса за развитие на ЕПИ трябва да бъде върху:

 

1. Подобряване на мултипликаторите за максимална ефективност, последващи действия и взаимодействия: на национално или регионално ниво, увеличаване на приноса от практиката, разпространение и засилване на дейностите на мрежите и структурите за съобщенията и обучението, излизащи от оперативни групи, тематични мрежи, проекти с множество участници и фокусни групи, така че това обучение да достига до възможно най-много фермери, горски стопани,  консултанти, предприятия, научни работници и други заинтересовани страни. Възможните начини да се направи това, включват:

 

о Подобряване на уебсайта на ЕПИ (на ниво ЕС): инвестирането в разширяване на уебсайта на ЕПИ, с увеличаване на обемът на информацията, достъпна чрез ЕПИ, ще бъде от съществено значение.

 

о Включване на мултипликатори в ОГ (на ниво ПРСР): Управляващите органи следва да стимулират всички ОГ да включва мултипликатори, които биха могли да помогнат с широки практически знания и опит и в същото време да разпространи  информация за работата, която се извършва за ускоряване на иновациите, благодарение на тяхната връзки с други фермери, горски стопани и други заинтересовани страни.

 

о Изграждане на механизми, необходими на мултипликаторите да играят роля на разпространители (на ниво ЕС и ПРСР): има нужда от механизми, с които да се гарантира, че службите за земеделско консултиране (държавни и частни), преподаватели, консултанти, кооперации, селскостопански предприятия и др. могат да помогнат за разпространението на крайните резултати, както при приключване на даден проект, така и след това.

 

о Подобряване на връзките между ОГ и тематичните мрежи (на ниво ЕС): със създаването на повече ОГ, трябва да бъде подсилена ролята на тематичните мрежи (TМ) по Х2020 на ниво ЕС за улесняване на ефективния обмен между ОГ, работещи по подобни теми и популяризиращи констатациите от ОГ сред допълнителни държавите-членки.

 

о Подобряване на връзките между ОГ (на ниво ПРСР):  следва да се обмисли и дали ПРСР биха могли пълноценно да стимулират, популяризират и подкрепят механизми, подобни на тематичните мрежи (като в Х2020) и функционалните групи на ЕПИ на ниво ПРСР в държави, които имат повече от една ОГ, съсредоточена върху подобни иновации.

 

о Осигуряване на превод на практически обобщения (на ниво ЕС и ПРСР): Необходима е яснота за това как ще бъде улеснен превода на практически обобщения и материали от мрежи на ЕПИ на националните/регионалните езици. Това би могло да бъде постигнато с въвеждане на общо задължение в регламента за развитие на селските райони да се превеждат всички практически обобщения от ОГ на английски език и по-нататък, да бъдат организирани чрез управление (и свързаното финансирането) на задачи за превод в рамките на националните/регионалните СЗИСС.

 

2. Опростяване и подобряване на административните системи и правила: на национално или регионално ниво, облекчаване изпълнението на ЕПИ чрез намаляване на административната тежест както за кандидатите, така и за администраторите, както и осигуряване на необходимата подкрепа и улесняване на участниците на всички етапи от жизнения цикъл на ОГ. Правене ангажирането с мярката лесно и достъпно ще позволи на земеделските и горските стопани, МСП и участници в промишлеността да използват ЕПИ за фокусиран върху насърчаване на иновациите и изграждане на нови мрежи. Това трябва да включва и преработка на правилата на ЕС, така че ОГ да могат по-лесно да включват тези участници. Възможните начини за постигане на това, включват:

 

о Процес по кандидатстване (на ниво ПРСР): тук трябва да се гарантира, че кандидатите ще могат да се съсредоточат върху разработването на ефективен проект възможно най-бързо и просто. Също така интелигентните форми за кандидатстване трябва да включват практическо обобщение за предоставяне на информация за избраните ОГ от началото на тяхната работа.

 

о Посредническа дейност и помощ от трети лица (на ниво ПРСР): много фермери не разполагат с необходимите умения и знания за ръководене на проект на ЕПИ или ще имат притеснения относно административната тежест от разработването или ръководенето на проект, което означава, че всяка помощ в тази насока ще подобри участието, както и качеството на кандидатстването и проекта. 

 

о Авансови плащания (на ниво ЕС): Докато за капиталови инвестиционни проекти по ПРСР банките обикновено биха помогнали земеделските производители да покрият неотложен недостиг на финансиране, докато субсидията бъде възстановена, обикновено чрез овърдрафт, това не е обичайно за иновационните проекти, което създава опасенията относно паричните потоци и рискове за отделните фермери. Ето защо правилата за ПРСР трябва да бъдат променени, за да се даде възможност за авансови плащания, подобно на други мерки по ПРСР и на изследователските проекти.

 

3. Насърчаване разбирането на добавената стойност за ЕС на ЕПИ. Възможните начини за постигане на това, включват:

 

о Подобряване яснота относно отличителните белези и добавената стойност за ЕС на ЕПИ на всички нива, така че заинтересованите страни, които към момента са много ентусиазирани относно ЕПИ, да могат ясно да формулират случая за неговото приоритизиране  в средносрочен и дългосрочен план. Ускоряване на възходящото развитие на иновациите и разпространението в рамките на държавите-членки и регионите, както и улесняване на обмена на иновативни практики между ферми в различни региони и държави, ще подкрепи Съюза за иновации и ще повиши икономическия успеха.

 

о Разпространение в държавите-членки (на ниво ЕС): изграждане на ролята на тематичните мрежи или разработване на допълнителни начини за подкрепа на ефективното разпространение на резултатите от проекта през границите ще помогне за изясняване на допълнителната добавената стойност на мрежата на ЕПИ на заинтересованите страни.

 

о ОГ от множество области/държави (на ниво ЕС): гарантиране, че законодателството и административните системи не само позволяват, но и стимулират ОГ да работят отвъд границите на повече от една ПРСР ще донесе допълнителна ясна добавена стойност за ЕС.\

 

4. Изграждане на съществуващите национални и регионални структури за селскостопански знания и иновации в структура от СЗИСС, обща за целия ЕС: подобряване на интеграцията на ЕПИ в национални/регионални СЗИСС, подкрепено от по-добра координация на работата в мрежовите структури на ниво ЕС. Изграждане на "Фермерски иновационни системи", систематично свързани в широки СЗИСС на ЕС, както и подкрепа на фокусираните върху иновации програми за обмен „от фермер на фермер“ (или групи фермери). Възможните начини за постигане на това, включват:

 

о Изграждане на последователни национални или регионални СЗИСС (на ниво ПРСР): ЕПИ създава възможност за повече работа по разработване на здрави и последователни национални и регионални СЗИСС, които печелят от и са свързани с мрежа на ЕПИ (на ниво ЕС) и със СЗИСС в рамките на целия ЕС.

 

о Подобряване интеграцията на съществуващите консултативни и мрежови структури (на ниво ЕС): ЕПИ е инструмент за подкрепа на СЗИСС, общи за целия ЕС, чрез подобряване на потока на знания във фрагментираните национални и регионални системи за знания и иновации във селското стопанство (СЗИСС). Това ще бъде от ключово значение и за изграждането на интегрирана обща за целия ЕС СЗИСС на ниво ЕС, която свързва тези системи.

 

о Връзки към обмен на знания (на ниво ПРСР): регламента за ЕЗФРСР вече включва мерки, които подкрепят придобиването на умения и обмен на знания. Има ясна нужда от по-добро използване на мерките за обмен на знания, за да се улесни навлизането на иновациите. Например, в момента стопанските обмени са възможни по член 14 от ЕЗФРСР, но рядко се използват, и не са фокусирани върху иновациите. Трябва да се обмисли стимулиране на иновационни програми за обмен „от фермер на фермер“ между държавите-членки/регионите. Чрез свързването им с дейностите на ЕПИ те по-добре ще служат за целите на подхранване/ускоряване на иновациите.

 

Окончателната по-дългосрочна препоръка е:

5. Връзки с друго финансиране: с растежа на ЕПИ и с приключване на проектите, които подкрепя, е необходимо да се помисли как групите на участниците, които в много случаи ще са събрани за първи път от ЕПИ, могат да продължат да работят заедно, за да се улеснят интерактивните иновации. Връзки с и информираност за потенциални „проследяващи" финансирания ще помогнат на ОГ да доразвият своята дейност и/или да излязат с нови идеи за по-нататъшно сътрудничество. Това е важно за желаните резултати на ЕПИ в по-дългосрочен план и за извършването на по-системните промени, описани в член 55 от регламента за ЕЗФРСР. Възможните начини за постигане на това, включват:

 

о Демонстриране на общи нужди и връзки към подкрепа за иновации по Х2020 (на ниво ЕС): със стартирането на повече ОГ в различните страни и региони в Европа, припокриващите се и общи нужди от практиката, които се решават чрез няколко ОГ, ще станат по-видими. Ето защо финансирането по Х2020 за проекти с множество участници, свързани с ЕПИ, е от ключово значение. Решаването на тези проблеми в рамките на целия ЕС ще спомогне за намаляване на разходите и дублирането. Възможностите за свързване с инициативи по Х2020 трябва да бъдат направени по-видими чрез дейностите на мрежите на ЕПИ на ниво ЕС.

 

о Връзки с други елементи и механизми за финансиране в ОСП и ПРСР (НА ниво ПРСР): връзките със стълб 1 и стълб 2 са отразени в целите на ЕПИ, но когато тези връзки са направени в ПРСР, те са показали възможност ЕПИ да подпомогне  предоставянето на други аспекти на ОСП (например, ОГ, работещи по екологични приоритетни области или подготвящи се за бъдещи агро-екологични мерки).

 

o Връзки с други възможности за финансиране от ЕС (на ниво ЕС): европейските структурни и инвестиционни фондове, междурегионални програми (Interreg), програми Life + и някои части на Хоризонт 2020 (Обществено предизвикателство 5, общностите за знание и иновации (ОЗИ) на Европейския институт по иновации и технологии (EIT)) всички те имат потенциални връзки с ЕПИ, които трябва да бъдат допълнително проучени и съобщени в течение на времето.

 

С пълния доклад на проучването може да се запознаете ТУК

 

ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ

Информацията и становищата, изложени в този доклад, са тези на автора(ите) и не отразяват непременно официалното становище на Комисията. Комисията не гарантира точността на данните, включени в това проучване. Нито Комисията, нито което и да е лице, действащо от името на Комисията, могат да бъдат държани отговорни за използването на информацията, съдържаща се в него.

Повече информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://www.europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2016

ISBN: 978-92-79-54684-6 doi: 10.2762/837925

© Европейски съюз, 2016 г.

Възпроизвеждането е разрешено, само ако е посочен източникът.

Отпечатано в Обединеното кралство

 

Източник: ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони"

Дирекция Е - Икономически анализ, перспективи и оценяване; комуникация

Отдел Е4 - Оценка и проучвания