- На първо място искам да благодаря на „Български фермер“ за медийното партньорство на серията от дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“. С това вие като независима медия показвате, че имате отношение към тази изключително важна за българския агробизнес тема. Заедно с всички заинтересовани страни, ставате част от процеса на широката обществена консултация в рамките на ЕС. Като резултат от проведения дебат заедно с колегите от ИнтелиАгро, на 25 май стартирахме публично национално обсъждане по темата за бъдещето на земеделието и развитието на селските райони. Всеки заинтересован и ангажиран по някакъв начин с темата за ОСП, всеки с визия за промяна или с позиция за запазване на статуквото, може да изрази своето мнение, отговаряйки на кратък въпросник, публикуван на специално създадения сайт www.bcap.bg . 

 

 

- Той има за цел да подпомогне процес, чрез който всички български граждани, които имат допир със земеделието, да формират обща визия за ОСП след 2020 г. За да бъде реално приложима и обективна, тази визия трябва да взема предвид и да обобщава различни гледни точки и да почива на задълбочен анализ и познаване на материята и процесите на формирането и прилагането на европейските политики в земеделието. Разбира се ще разчитаме най-вече на браншовите организации. По време на дебата те показаха своята активност, споделиха свои позиции. Чрез въпросника бихме искали да ги стимулираме да ги формулират, а и да ги легитимират. А когато говорим за позиция, касаеща националния интерес, е много важно правилата и процедурите, доколкото ги има, да се спазват, и всичко да е публично. Така ще можем в края на процеса да имаме самочувствието, че сме направили нещо по европейски модел, обективно и открито. Резултатите ще послужат като основа за националната позиция на страната ни по ОСП след 2020. Призоваваме всички, които искат да дадат своето мнение, да го направят с попълване на въпросника на сайта BCAP.BG до 28 юни 2017 г.

 

 

- Екипите на Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро ще обобщят и анализират получените отговори във въпросника. Това ще послужи като основа на втория от серията дебати „ОСП след 2020-Изборът на България“, който ще се проведе на 21 септември в София. Формирането на национална визия за ОСП след 2020 г. е от голямо значение не само за фермерите, но и за държавната администрация. Именно с тази цел дебатите продължават - със силно международно участие и високо ниво на експертиза. 

 

 

 

 

- Изпратили сме покани до министерствата, които администрират земеделието в няколко държави-членки, които по една или друга причина не бяха представени в първия дебат. На много места до скоро имаше избори. Когато имаме потвърждение от представителите, които ще се включат в дебата, ще ги обявим. Към момента имаме удоволствието да съобщим, че най-влиятелният анализатор по темата ОСП в ЕС - Алън Матюс, ще вземе участие във втория от серията дебати. Това ще бъде първото му гостуване в България и сме горди, че ще пристигне специално за събитието ни в София.

 

 

- На 7 юли в Брюксел по време на конференция, посветена на бъдещето на ОСП ще бъдат обявени резултатите от приключилата на 2 май тримесечна публична консултация на ЕК. Данните към момента сочат, че тази анкета е попълнена от 956 представители от България. След това през есента се очаква ЕК да предложи комюнике с визията как ще протичат следващата година преговорите между всички държави-членки по отношение на законодателния процес.

 

 

 

 

- От основаването на Института за агростратегии и иновации през 2013 г., темата за иновациите е сред основните за нашия екип. Важно е да се отбележи факта, че Подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейско партньорство за иновации /ЕПИ/“ вече присъства в актуализирания индикативен график за прием на заявления за подпомагане по ПРСР през 2017 г. Планирано е такъв прием да продължи от началото на ноември до средата на декември месец. 

 

Положителен сигнал от страна на министерството е, че със заповед на министъра вече има създадена работна група за разработване на наредба за прилагане на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ" по мярка 16 „Сътрудничество" от ПРСР 2014-2020 г. Това е следващата стъпка към изготвянето на нормативната уредба за прилагане на мярката от страна на фермерите и допустимите бенефициенти. От екипа на Института приемаме това като резултат от нашите усилия, които вече две години полагаме за популяризиране и разясняване на възможностите, от които може да се възползват всички заинтересовани страни.

 

В рамките на нашата информационна кампания „Иновациите-винаги на мода!“ публикуваме най-актуална информация за всичко случващо се във връзка с подкрепата за иновациите и оперативните иновативни групи. За изминалата повече от една година от началото на кампанията представихме десетки примери за съвременни технологии, практични решения и приложението им в земеделската практика, както и иновативни платформи за скъсяване на веригата на доставка и улесняване на достъпа до пазара и др. С помощта на вестник „Български фермер“ ще продължим да информираме и популяризираме идеята, че иновациите са необходимо и практично решение за българското земеделие и ще продължим да показваме как в други страни от ЕС се прилагат успешни иновативни решения в селското стопанство, с които фермерите решават своите проблеми и правят бизнеса си по-успешен.

 

Друга възможност за инвестиции, от която могат да се възползват българските фермери и преработватели през тази година е подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделски продукти“. За нея е предвиден прозорец за прием от началото на септември до края на октомври. Тази година ще бъдат отворени и мерки, по които за първи път ще бъде дадена възможност за кандидатстване от началото на прилагането на ПРСР 2014-2020 – Подмярка 6.4.1 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ и Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“. 

 

 

- Това, което е записано в ПРСР 2014-2020 е, че общият бюджет на подмярката е 20 млн. евро. Подкрепата се предоставя за сформиране и функциониране на оперативни групи за постигането на целите на Европейското партньорство за иновации /ЕПИ/ за селскостопанска производителност и устойчивост. Оперативните групи се сформират за изпълнение на конкретен иновативен проект и за конкретен период на действие. Под иновация, съгласно ЕПИ се има предвид разработването и внедряването в практиката на нов или значително подобрен продукт (стока или услуга), нов процес, нов маркетингов метод, или нов организационен метод, организацията на работното място, или външни връзки, която води до повишаване на икономическа, социална и екологична ефективност.

 

При кандидатстване за подкрепа оперативната група представя описание на целта, план с основни предвиждани дейности и очаквани резултати с приложен характер, описание на първоначален състав на членовете на оперативната група. 

Условията, на които трябва да отговарят участниците в оперативните групи са следните: да бъдат сформирани от минимум два субекта, които са лица или организации от следния вид - земеделски стопани; научни институти или опитни станции, които извършват научни изследвания и научно обслужване - организации по Закона за ССА и Закона за БАН; висши училища с акредитации по релевантни професионални направления; НПО с предмет на дейност в областта на селското или горското стопанство, опазване на околната среда или водите; МСП в областта на преработката на храни; консултантски организации с предмет на консултантската дейност в областта на селското стопанство или храните. Много важно е да се отбележи, че участието на земеделски стопани оперативната група е задължително!

 

 

 

 

Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна група и за един проект към момента е 1 000 000 евро (заложено в ПРСР 2014 – 2020) . Допустимите разходи по дейности са както следва: 

 

• Проучвания за приложимост на иновативния проект – 5 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение;

 

• Стимулиране на интерес и разширяване на оперативната група – 10 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение;

 

• Текущи разходи във връзка със сътрудничеството – 35 000 евро на година за оперативна група –  допустими само за втора фаза на изпълнение.

 

• Преки разходи за изпълнение на иновативния проект, включително разходи за инвестиции,  съгласно представен инвестиционен план – допустими само за втора фаза на изпълнение.

 

• За разходите за проучвания, разходите за стимулиране на интерес и за текущите разходи във връзка със сътрудничеството максималният интензитет на помощта е 100%.

 

• Максималната ставка на помощта е 70% от размера на допустимите инвестиции в случаите, когато видът на инвестициите в рамките на преките разходи в осъществявания проект попадат в обхвата на подмерки 4.1 или 4.2. от ПРСР 2014-2020.