Светлана Боянова: Реформата на ОСП няма да е като предишната

21.09.2017

Светлана Боянова: Реформата на ОСП няма да е като предишната

 

Вторият дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“ се провежда днес в София

 

 

Всички индикации до момента показват, че реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), подобна на предишните, няма да има. По-скоро модернизиране и опростяване. Така председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова откри втория дебат от серията „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който в момента се провежда в София.

„С това събитие имаме целта да спомогнем за формирането на информирана позиция затова как трябва да изглежда позицията ни за ОСП след 2020. Амбициозно е, но защо не. Можем да помогнем за сформирането на бъдещата ОСП и с оглед вижданията на бранша, потребителите, синдикатите, организациите и т.н, като тази позиция ще бъде съгласувана и с другите политики на ЕС“, отбеляза Боянова в началото на конференцията, организирана съвместно между Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро.

Управителят на фондацията - Николай Вълканов, представи пред присъстващите резултатите от националното допитване, което беше проведено през това лято. След заседанието на Министерския съвет на събитието пристигнаха вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

 

Дебатът за бъдещето на ОСП е част от дебата за целия европейски бюджет и би било тесногръдо да разговаряме само за консуматорския подход – дайте ни, защото сме нова държава членка, защото сме в периферията на Европа, защото сме в криза, защото растем. Това не върши работа. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев пред гостите на втория дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. По думите му влизайки в този дебат, трябва да се съобразим с правилните аргументи, за да има полза от всички тези дискусии.

 

 

„Не ми се иска да се води вътрешна война между различните видове политики – от едната страна ОСП, а от другата кохезионната политика. Така започва спор коя от двете е по-добра. Всяка от тях има смисъл, полза и добавена стойност“, каза вицепремиерът. Дончев отбеляза, че за да се вземе добро решение, трябва да се вижда цялата картина. „Това, което обикновено забравяме е, че дебатът е за целия бюджет на ЕС, де факто – за бъдещето на ЕС“, каза вицепремиерът. 

Според него разговорът за многогодишната финансова рамка и най-вече за ОСП трябва да е част от дебата за бъдещето на Европа. „Това не прави задачата по-проста, а по-сложна“, каза Дончев и добави: „ Трябва да се научим да гледаме с очите на другите, които са от двете страни на масата. Този път ситуацията е по-сложна и в границите на нетните бенефициенти ще има и други подгрупи“.

 

Вицепремиерът обърна внимание на 5-те сценария за развитие на ЕС и отбеляза, че пречупени през ОСП, само един предполага повече пари за ОСП. „Трябва да си свършим работата и на национално, и на европейско ниво. Трябва да текат достатъчно такива дискусии, за да могат всички страни да си стиковат позициите“, заключи Томислав Дончев.

Предстои борба със зъби и нокти, но вече на много по-интелектуално ниво. Това, което предложихме на комисар Хоган, е Европейската комисия да направи сценарий при намален бюджет с 10-15%, как това би повлияло на европейските земеделци спрямо третите страни. Трябва да бъде разгледано от различните браншове, защото ако бюджетите са намалени, трябва да е ясно какви ще са последиците и как да се компенсират. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на втория дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро.

 

Според министъра не би трябвало да разглеждаме едно намаление на бюджета на ЕС като нещо страшно. „И сега знаем, че не използваме парите много ефективно“, заяви той като даде пример с мярка 11 и скандала с гъските. „В момента работим по бюджети, които са от договора ни за присъединяване и тези 800 млн. евро ще администрираме до 2020 г.“, добави Порожанов. По думите му една от основните теми, които се поставят, е балансиране на нивата и равно разпределение на бюджета. 

„Голямата тема, в която може би и комисията трябва да е водеща, за да направи анализа, е как ще се разпредели бюджетът между страните-членки след излизане на многогодишната финансова рамка. Може да се окаже, че България ще има още по-добър бюджет, ако той се балансира“, коментира Порожанов. Той отбеляза, че призивът за опростяване на ОСП го плаши.

 

„Има го най-малко от 5 години и колкото повече опростяваме, толкова по-сложно става. Това опростяване блокира всички – администрация, органи, бенефициенти.  Темата с опростяването е много важна, но трябва да бъде на ниво доверие и много малко на ниво бюрокрация, защото се допускат грешки“, допълни министърът. Въпреки това Порожанов заяви, че опростяването е мнение на всички и трябва да намери отражение във вписването на новите документи.

„Нашата позицията не се различава почти с нищо от позиция с другите страни-членки - става дума за това какви да са стълбовете, финансиранията и т.н. Българският земеделски сектор е на едно много добро ниво.  Вече сме израснали и желанието на министерството е да сме един добър партньор“, заключи земеделският министър.

 

 

Източник: Fermer.bg – основен медиен партньор на инициативата „ОСП след 2020 – Изборът на България“