Трябва да бъдат разписани критерии за оценка на иновативните проекти
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации
Разговаря Диана Ванчева, в-к „Български фермер“
Институтът за агростратегии и иновации се е посветил на темата, която ще навлиза и в България по линия на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) в ПРСР 2014-2020. Неговият председател Светлана Боянова посети преди седмица голям европейски форум в Брюксел, на който беше дискутиран стратегически документ за дългосрочен подход за научните изследвания и иновации в земеделието. Обърнахме към нея с няколко конкретни въпроса, за да разберем какво предстои да се направи у нас още тази година.
- Госпожо Боянова, всъщност от кога очаквате да се приложи и в България Европейското партньорство за иновации и как? Ясно е, че ще бъде чрез ПРСР 2014-2020, но по-конкретно чрез какви мерки и правила? Ще научим ли дефиницията за иновация?
Понятието иновация вече е дефинирано в Програмата за развитие на селските райони. То е “разработване и внедряване в практиката на нов или значително подобрен продукт(стока или услуга), нов процес, маркетингов метод, организационен метод, организация на работно място, които водят до повишаване на икономическа, социална и екологична ефективност. Въпросът опира до това как ще бъде приложено това понятие.
В ПРСР единият от начините за финансиране е по линия на мярка 16 "Сътрудничество" и в частност подмярка 16.1.
Основните параметри на мярката са разписани в програмата. Но същинската дейност тепърва предстои и се надявам да започне работата по нормативната уредба през тази година
Това включва изготвяне и публикуване на наредба, в която да бъдат ясно разписани критериите за сформиране на оперативните групи, както и тези за оценка на иновативни проекти, предложени от тях.
- Как на практика ще става това чрез мярката?
Мярка 16 ще подпомага сформирането на оперативни иновативни групи, като получатели на финансова помощ. Те задължително трябва да включват земеделски производител, може и преработвател, консултант или неправителствена организация.
Научната среда може да бъде университет или институт или това, което е необходимо за решаването на конкретен проблем в стопанството на конкретен фермер.
Общият иновативен проект (план) ще бъде това, което обединява участниците. Планът може да се разработи и около една единствена идея, която се е зародила в съзнанието на един от участниците
Групите ще си поставят задачи, които да бъдат изпълнени посредством нормативно определен алгоритъм: описание на иновативния проект, описание на очакваните резултати и приноса за повишаване на производителността или устойчивото управление на ресурси.
За да се постигнат в максимална степен целите, е необходимо да се насърчат проекти, свързани с подобряване на процесите за запазване на околната среда, смекчаване на изменението на климата, устойчиво снабдяване с храни, фуражи и биоматериали - съществуващи и нови и т.н.
- В института сте си поставили за цел да подпомагате създаването на такива групи. Каква трябва да е правната им форма?
В ПРСР 2014-2020 е разписано, че една оперативна иновативна група не е отделен субект или юридическо лице, а гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите.
Всички участници в нея следва да подпишат договор помежду си с ясно разпределени задължения отговорности и ползи от точно определен иновативен проект.
Групата сключва договор с управляващия орган.
Тя ще може да кандидатства и за инвестиции за прилагане на иновативната идея. Тогава се кандидатства за втора фаза - максималната ставка на помощта е 70% от размера на допустимите инвестиции, когато те попадат в обхвата на подмерки 4.1 или 4.2.
- А кой ще определи кое заслужава пари и кое-не?
Проектът може да бъде финансиран изцяло, а може и да се комбинира с помощ, отпусната по други мерки.
В българската ПРСР подкрепата по мярка 16 се отпуска като обща сума, покриваща разходите за проучвания и сътрудничество, и разходите за изпълнение на проекта. Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна иновативна група за един проект е 1 000 000 евро.
Обективната оценка ще зависи от прилагането на критериите за подбор които предстои да бъдат нормативно установени в наредбата по мярката.
Класирането на проектите следва да се извършва от комисия за оценка, съставена от представители на управляващия орган и независими експерти с опит и специализация в областта на висшето образование, науката, иновациите или консултантската дейност в областта на селското стопанство или храните, както и земеделски стопани с практически опит.
- В какво се заблуждават отсега потенциалните бенефициенти?
Най-голямата заблуда, която произтича от липсата на информация за концепцията ЕПИ е, че тези средства са за аграрни унивеситети и научни институти. Това финасиране не е предвидено за дадена фирма или за един земеделски стопанин когато си купува нова машина, или само за даден учен, затова че има иновативно изобретение или идея. Средствата не са насочени и за търговски иновации.
Как ще бъдат отсявани тези проекти ще стане ясно, когато България си напише критериите за подбор и областите на подпомагане.
Други държави в общността вече са го направили, и ние трябва да побързаме да решим какви конкретни проблеми в земеделието ще започнат да се решават с помощта на иновациите.