Тридневен форум на високо равнище за цифровото земеделие събра над 280 участници от ЕС и Западните Балкани в София

20.04.2018

Тридневен форум на високо равнище за цифровото земеделие събра над 280 участници от ЕС и Западните Балкани в София

 

2gether 4 Strong Digital Agriculture

 

 

 

Форум на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“ се проведе от 18 до 20 април 2018 г. в рамките на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. Тридневният форум беше организиран от FAO - Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Институт за агростратегии и иновации, в партньорство с Министерството на земеделието, храните и горите.

 

 

Форумът беше открит от вицепремиера Томислав Дончев. Участие взеха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, еврокомисарят по цифровата икономика и общество, Мария Габриел, министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова и Регионалния програмен ръководител на ФАО за Европа и Централна Азия, Раймунд Йеле. В политическия панел на дискусиите на 20 април, проведен в Зала 3 на Националния дворец на културата, участваха делегациите на Франция, Унгария, Словакия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Бивша югославска република Македония и Турция.

Вицепремиерът Томислав Дончев откри форума

 

 

В земеделския сектор пакетът от традиционни предизвикателства е голям - обеми на произвежданата продукция, опазване на околната среда, решаване на проблема с изхранване на европейското население с висококачествена храна, полезна за здравето, борбата с изменението на климата, системи и бюджети за субсидиране и подпомагане на сектора, живота в селските райони. За да бъдем обаче в крак с пулса на времето, днес ние имаме нови предизвикателства. Нововъведенията се движат с такива темпове, че ако искаме поне да бъдем със същата скорост, трябва да бъдем много бързи.“ Това каза вицепремиерът Томислав Дончев при откриването на форума. „Абсолютно недопустимо е да коментираме приоритетно индустрия 4.0, да говорим за връзките й с образованието, с администрацията и т. н. и да не проведем същия разговор и за земеделието“, посочи още Томислав Дончев и допълни, че теми като роботика, изкуствен интелект, данни, интернет, все по-голямото приложение на широколентови цифрови комуникации, сензорно задвижващи машини, микропроцесори и други все повече ще бъдат част от селскостопанския сектор.

 

Раймунд Йеле, FAO: Цифровизацията ще позволи земеделието да не изостава от всички останали сектори в икономиката

 

 

Регионалният представител на организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) Раймунд Йеле в встъпителното слово пред делегатите на форума посочи, че след намаляването на глада в глобален мащаб сега за съжаление проблемът отново е на дневен ред - от 707 млн. души през 2015 г., засегнати от глада, очакванията са броят им да нарасне до 880 млн. души. Продължават и проблемите със здравословното хранене на децата и останалото население, лошото качество на храните, преяждането и наднорменото тегло и съответните разлики по тези показатели в отделните региони на света. По думите на Йеле чрез използването на високите технологии може да се постигнат целите на секторната структура в земеделието и всички програми - премахването на глада и нездравословното хранене. Цифровизацията ще позволи земеделието да не изостава от всички останали сектори в икономиката, посочи още Раймунд Йеле. Един от начините за подкрепа на дигитализацията е използването на ИКТ в земеделието. Той припомни, че през 2006 г. ФАО е получила глобален мандат за подпомагане въвеждането на високите технологии в земеделието. Организацията работи непрекъснато за осъществяване на иновациите. Той изтъкна и необходимостта да се предприемат мерки за по-устойчиви хранителни системи, както и инициативи на регионално ниво и изготвянето на национални стратегии.

 

Мария Габриел: По "Хоризонт 2020" ще бъдат инвестирани над 100 млн. евро за цифровата трансформация на земеделието

 

 

"Новите цифрови технологии имат потенциала да направят революция в земеделието като помогнат земеделската работа да стане по-точна, ефективна и устойчива. В периода 2018-2020 г. по програмата "Хоризонт 2020" ще бъдат инвестирани над 100 млн. евро за целите на цифровата трансформация на земеделието и около 40 млн. евро в персонализираното хранене", каза по време на форума еврокомисарят по цифровата икономика и общество, Мария Габриел.

"Тук съм, защото силно вярвам в потенциала на селските райони и защото цифровата трансформация засяга всички нас, а Европа отива извън своите граници. Земеделието е много важен сектор за развитието на Европа и региона на Западните Балкани, а модернизацията и цифровизацията имат реално изражение в нарастване на конкурентоспособността, увеличаване на работните места и икономическия напредък в целия Европейски съюз и на Балканите", посочи Мария Габриел.

Еврокомисарят се спря на предизвикателствата, пред които са изправени земеделците - да произвеждат с все по-малко все повече, да отговарят на нарастващото търсене на потребителите, да се справят с климатичните промени и неустойчивите глобални пазари, и всичко това в условията на значителни промени на цифрова трансформация. По думите й ЕК е ангажирана да ускори внедряването на новите технологии в земеделието в услуга на европейските граждани и земеделци, на европейския бизнес и със стимулиране на инвестициите за свързаност.

 

Цифровизацията в земеделието е наш основен приоритет в рамките на дейността ни за единен цифров пазар в програмата "Хоризонт 2020", подчерта еврокомисарят. За съжаление, цифровата пропаст между селските и градските райони е голяма и едва 40 на сто от домакинствата в селските райони в ЕС имат достъп до бърз, широколентов интернет, срещу 70 на сто в градските, посочи тя. По думите й това е огромно предизвикателство и за този проблем особено висока цена плаща земеделието, защото новите цифрови приложения ще изискват скоростта, качеството и бързото реагиране, които могат да бъдат осигурени само с широколентов интернет.

Еврокомисарят подчерта необходимостта от увеличаване на базата данни и хората, обучени да боравят с дигитални продукти. В тази насока е и предложението до 2020 г. програмата за европейското кодиране да обхване 50 на сто от училищата в Европа. Мария Габриел изрази надежда, че институциите, в които се формират бъдещите земеделци, ще се включат активно. Тя обърна внимание и на инициативата за дигиталните иновационни хъбове в селските райони, свързани със земеделието. Това е мястото, където научните изследвания, новите технологии и добрите практики, земеделците, ще се срещат, обясни еврокомисарят.

С помощта на технологиите от интернет на нещата са постижими по-високи реколти и продукти с по-високо качество. Употребата на пестициди и торове ще бъде намалена. Ще има и по-добра проследяемост на храните и, съответно по-голямата им безопасност, подчерта еврокомисарят.

 

Лиляна Павлова: Ако сме единни, ще успеем заедно за силно дигитално земеделие

 

 

„Във времето, в което живеем, дигиталните технологии вече са реалност, а не въпрос на избор. Затова – за да не бъде земеделието догонващо, форуми като този са изключително важни, тъй като на тях трябва да посочим кои са проблемите и кои са решенията.“ Това заяви министър Лиляна Павлова на форума на високо равнище „Заедно за силно цифрово земеделие".

„Не се правят често форуми, които касаят дигиталната трансформация и дигитализацията на земеделието, а трябва и е необходимо“, посочи министър Павлова и благодари на организаторите за инициативата. „Възможностите днес са големи, затова от нас зависи да фокусираме усилията си и да направим електронна агристратегия или стратегия за дигитализацията. Трябва да инвестираме в широколентовия достъп, да подкрепим иновациите в сектора и дейностите му, тъй като за нас е важно да имаме качествени храни и производство“, заяви министър Павлова.

„През 2020 г. при 9 от 10 души ще се изискват дигитални умения, което означава активна преквалификация и дигитализация. По тази причина част от приоритетите, по които работи Българското председателство, са под наслова – „Дигитална трансформация и умения“, каза още министър Павлова. Тя подчерта, че 2018-а година е времето, в което не само анализираме и обсъждаме, но и правилно трябва да планираме къде искаме да бъдем през 2030 г. „Радвам се, че именно по време на Българското председателство вървят тези дебати. Сега е времето, в което да постигнем не само политическо съгласие, но и да навлезем в експертните дискусии. България може да допринесе много – и като експертиза, и с опита си! Мотото на председателството ни е „Съединението прави силата“, защото ако искаме да бъдем заедно за силно дигитално земеделие, ако сме единни, ще успеем“, заяви министър Павлова пред препълнената зала 3 в НДК.

 

Румен Порожанов: България ще разработва национална стратегия за цифровизиране на земеделието

 

 

Необходимо да бъдат осъществени координирани действия между отделните министерства за разработване на Национална стратегия, която да формира политиката за цифровизиране на земеделието и агро-хранителния сектор или т.нар. „Земеделие 4.0“ -земеделие от четвърто поколение. Тя трябва да е на база на Концепцията за цифрова трансформация на българската индустрия и в диалог със земеделския бранш и IT бизнеса.

Документът трябва даде зелена светлина за изграждането на необходимата инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието и да предвиди конкретни мерки за тази трансформация. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на министерския панел от Форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“. Той посочи, че в стратегията следва да бъде заложено минимум следното:

 

  • Въвеждането и усвояването на новите технологии изисква нови умения и знание от фермерите. Поради това, повишаването на информираността и организирането на обучения на регионално ниво е от съществено значение.
  • Продължаване на развитието на инфраструктура за широколентов интернет в селските райони -  важна предпоставка за постигане на успешна цифрова трансформация в селското стопанство  до 2020 г.
  • Специален фокус върху обновяването на поколенията и ролята на младите хора за целенасочено внедряване на  дигиталните технологии в земеделския бизнес.
  • Развитие на т. нар. „дигитални иновационни хъбове“ и в областта на селското стопанство в Европа, които дават възможност за достъп до най-новите знания, опит и технологии за тестване и иновации.
  • Достъп до финансиране - По Програмата за развитие на селските райони съществува възможност с подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи“, в рамките на Европейското партньорство за иновации, да се внедряват и дигитални иновации в земеделските стопанства.

 

„За да отговорим на глобалните икономически процеси и предизвикателства, както и да повишим конкурентоспособността на Европа, е необходимо стимулиране на адаптацията на Общата селскостопанска политика към бързо променящия се свят на дигиталните технологии и решения. От особена важност е стимулирането на цифровите иновации и приложения в селското стопанство, в качеството им на фактор за устойчив растеж и повишаване на добавената стойност. Това ще има съществен принос към справянето на ЕС с предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност и въпросите на околната среда, като в същото време ще създаде стабилна основа за интензивен и устойчив растеж в дългосрочна перспектива“, подчерта Порожанов.

 

2gether 4 Strong Digital Agriculture

 

 

В тридневното събитие участваха фермери, представители на академичните среди, консултанти в селските райони, неправителствени организации, оперативни групи, сформирани и функциониращи по Европейското партньорство за иновации ЕПИ-АГРИ от Германия, Финландия, Испания, Португалия, Италия, както и примери за дигитални иновации от Западните Балкани.

В концепцията на форума бяха поставени следните основни цели - повишаване на осведомеността за потенциала на цифровите технологии в селското стопанство; обсъждане на възможностите, ползите и предизвикателствата на дигитализацията на селското стопанство в Централна и Източна Европа; насърчаване на диалога между заинтересованите страни на национално и регионално равнище сред земеделските стопани и производителите, политиците и лицата, отговорни за вземането на решения, компаниите от частния сектор и разработчиците на технологични решения, научните изследвания, академичните среди, консултантските услуги, гражданското общество и младежта.

 

Обмяна на добри практики

 

 

В практическата част на форума на 19 април, участниците обмениха добри практики за прилагане на програмата в областта на цифровите технологии в европейския регион, както на държавите членки на ЕС, така и на държавите от Западните Балкани, включително модела за отворени иновации и оперативни групи за Европейско партньорство за иновации, използването на платформи за множество участници и системи за обслужване на едно гише.

 

 

В първия ден от провеждането на тридневния форум бяха посетени три ферми – в с. Поповица, общ. Садово, Ихтиман и с. Кубратово, в които можеха да се видят в действие дигитални решения, които вече се прилагат. Подбраните различен вид стопанства – големи, малки, животновъдни, картофопроизводство, зърнопроизводство, дадоха възможност на участниците да добият представа какви са ползите от използването на такива дигитални решения. В рамките на Farm visit tour бяха демонстрирани софтуери при доене на кравите и за хранене на животни. Беше показано също как може да се разреши проблем с преовлажняване на почвата при картофопроизводството, а също така и обмяна на информация в реално време при работа на трактори, свързани в мрежа.

 

 

 

 

 

 

Цифровата трансформация на земеделието с елементи на роботиката, изкуствения интелект, големите данни, интернет на нещата, както и все по-голямото приложение на широколентови цифрови комуникации, сензорно-задвижвани механизми, микропроцесори и облачно-базирани ИТ системи неминуемо ще бъдат част от агрохранителната верига в следващите пет-десет години. Но къде е мястото на българското земеделие в общата картина на дигиталната икономика? Предвид своите дадености и тенденциите от последните години, страната ни има огромен потенциал да се превърне в дестинация, където модерните технологии и производството на суровини и храни работят в печеливша симбиоза. Форумът е първата сериозна крачка към интензифициране на отношенията между заинтересованите страни с оглед насърчаване на цифровата трансформация на агро-хранителния сектор в България.